— Вдигам си чуковете оттук. — Флеминг го изгледа. — Проектът е готов. За мен няма повече работа.
— За теб има каквато искаш работа.
— По-добре да се разкарам.
— Ами това тук?
Те се заслушаха за миг. Носът на Бриджър потръпна.
— Може да бъде какво ли не — рече безцеремонно той.
— Аз обаче се сещам какво е.
— Е, и?
— Може да са указания.
— Чудесно, действувай тогава.
— Ще действуваме заедно.
В този момент Джуди ги прекъсна. Тя влезе и се отправи към тях с отмерена крачка, високите й токчета тракаха като на гвардеец, на лицето й бяха изписани непоколебимост и ярост. Тя нямаше търпение да стигне до тях и извика отдалече:
— Кой от двамата съобщи на печата?
Флеминг я изгледа учудено. Тя се обърна към Бриджър.
— Някой е дал информация в пресата — цялата информация.
Флеминг неодобрително изцъка с език. Джуди го погледна унищожително и се обърна към Бриджър.
— Не е професор Рейнхарт, не съм аз, не е Харви, нито някой от останалите… те не знаят толкова много. Значи е един от двама ви!
— Q. Е. D.5 — каза Флеминг, но тя не му обърна никакво внимание.
— Колко ви платиха, доктор Бриджър?
— Аз…
Бриджър млъкна. Флеминг се изправи и тромаво ги раздели.
— Тебе какво те засяга тая работа?
— Засяга ме. Аз…
— Какво ти? — Той завря лице в нейното и тя усети, че пак вони на алкохол.
— Аз… — тя се запъна — …аз отговарям за връзките с пресата. Всичко пада на мой гръб. Току-що отнесох страхотен скандал.
— Много съжалявам — обади се Бриджър.
— Това ли е всичко, което имате да ми кажете? — несигурно повиши глас тя.
— Ще ми направиш ли една услуга? — Флеминг се полюляваше на разкрачените си нозе и й се хилеше презрително. — Махни си гадните ръце от моя приятел Денис!
— Защо?
— Защото аз им казах.
— Вие? — Тя отстъпи, като че ли я бяха зашлевили по лицето. — Пиян ли бяхте?
— Да — рече Флеминг и й обърна гръб. Отправи се към студиото, спря на вратата и се извърна: — Дори да бях трезвен, пак щях да го направя. — И докато влизаше, извика: — Отгоре на всичко не ми и платиха!
Джуди застина за миг, не виждаше и не чуваше. Високоговорителят свистеше и пукаше, флуоресцентното осветление падаше върху малкото груби мебели. Навън арката на телескопа се издигаше в смрачаващото се небе; само преди три вечери Джуди бе пристигнала тук непосветена и незамесена в нищо… Тя усети, че Бриджър е до нея и й предлага цигара.
— Е, мис Адамсън, идолът ви май рухна, а?
Като прес-аташе Джуди трябваше да докладва на Осборн, а той — на министъра. От Харис нямаше и следа и за изчезването му не беше съобщено. Убедиха журналистите, че цялата работа е или грешка, или измама. След многобройни мъчителни срещи на министрите министерството на отбраната можа да убеди генерал Вандънбърг и неговите началници, че подобно нещо повече няма да се случи — министерството изцяло поема отговорността. Усилено търсеха Харис, а Флеминг бе извикан в Лондон.
Отначало изглеждаше вероятно Флеминг да прикрива Бриджър, но скоро се установи, че докато си е пийвал в „Лайън“, той е разказал цялата история на един репортер на име Дженкинс. Макар че Бриджър вече бе подал оставка, до напускането му оставаха още три месеца и в отсъствието на Флеминг отговаряше за Болдършо Фел. Съобщението продължаваше да пристига и го печатаха на принтера с двоичен код с единици и нули.
Самият Флеминг изглеждаше напълно безразличен към суматохата наоколо. Той взе със себе си всичките листове от принтера във влака за Лондон и ги проучваше с часове, като правеше изчисления по полетата и върху разни стари писма и пликове, които изрови от джобовете си. Сякаш нищо друго не го интересуваше. Обличаше се и се хранеше разсеяно, пиеше съвсем малко; бе вечно зает и гореше от вълнение. Не обръщаше внимание на Джуди и почти не поглеждаше вестник.
Щом пристигна в министерството на науката, го заведоха в кабинета на Осборн, където той го очакваше заедно с Рейнхарт и един стегнат сивокос мъж на средна възраст с нетърпеливи сини очи. Осборн стана и подаде ръка.
— Да ви представя доктор Флеминг. — Тонът му бе много официален.
— Здрасти — рече Флеминг.
— Сигурно не познаваш генерал Уотлинг от военновъздушните сили. Отдела за охрана към министерството на отбраната.
Сивокосият мъж кимна и го погледна хладно. Флеминг се наведе и се обърна въпросително към Рейнхарт.
— Здравей, Джон — каза Рейнхарт с тих, сдържан глас и неволно погледна малките си ръце.
— Седнете, доктор Флеминг.
Осборн посочи един стол, поставен срещу останалите, но преди да седне, Флеминг втренчено ги изгледа подред, сякаш се събуждаше на непознато място.