— Това разпит ли е?
За момент настъпи мълчание. Уотлинг запали цигара.
— Бяхте уведомен, че работата ви е секретна, нали?
— Какво ще рече това?
— Че е строго поверителна.
— Да.
— Тогава защо…?
— Не си падам по учените, които дрънкат лъжи.
— Хайде, недей, Джон — умолително изрече Рейнхарт.
Уотлинг смени темата.
— Видяхте ли вестниците?
— Само някои.
— Половината свят вярва, че малки зелени човечета с антени ще се приземят всеки момент в задните ни дворове.
Флеминг се усмихна, усещайки по-твърда почва под краката си.
— И вие ли вярвате в същото?
— Аз разполагам с фактите.
— Които аз предоставих на печата — точните научни факти. Откъде може да знам, че ще ги изопачат така?
— Не е ваша работа да преценявате тези неща, доктор Флеминг! — Осборн се беше разположил важно като съдебен заседател зад бюрото си. — Поради което ви беше казано да не се месите. Аз лично ви предупредих.
— Така ли? — на Флеминг взе да му дотяга.
— Наложи се да изпратим подробен доклад до Координационния комитет за отбрана — строго изрече Уотлинг. — А министър-председателят ще направи изявление пред Обединените нации.
— Тогава всичко е наред.
— Съвсем не в това положение бихме искали да се намираме, но бяхме принудени и сега трябва да успокоим духовете.
— Естествено.
— Вие ни принудихте!
— И какво, сега трябва да пълзя на колене за прошка, така ли? — Отегчението на Флеминг вече бе примесено с гняв. — Какво ще правя със собствените си открития, си е лично моя работа! Свободна страна сме, нали?
— Ти си един от членовете на цял екип, Джон — обади се Рейнхарт, без да го погледне.
Осборн търпеливо се надвеси напред.
— Доктор Флеминг, от вас искаме да направите изявление.
— С какво ще помогне моето изявление?
— Всичко, което ще успокои хората, е от полза.
— Особено ако успеете да компрометирате информатора.
— Това не е лична работа, Джон — каза Рейнхарт.
— Не е ли? Тогава защо съм тук? — Флеминг презрително ги огледа. — А ако направя изявление и кажа, че съм говорил врели-некипели, какво ще стане след това?
— Боя се… — Рейнхарт отново заразглежда ръцете си.
— Боя се, че професор Рейнхарт няма право на избор — каза Уотлинг.
— Искат да напуснеш екипа — рече му Рейнхарт.
Флеминг се изправи и се замисли за миг, докато те очакваха да избухне.
— Е, така е най-лесно, нали? — спокойно изрече накрая той.
— Не искам да те изгубя, Джон. — Рейнхарт махна леко и неодобрително с малките си ръце.
— Не, разбира се. Само че има известна пречка.
— Нима?
— Без мен не можете да продължите по-нататък.
Бяха се подготвили за такъв отговор. Имало и други, изтъкна Осборн.
— Но те не знаят какво става, нали така?
— Вие знаете ли?
Флеминг кимна и се усмихна. Уотлинг се смути още повече.
— Искате да кажете, че сте дешифрирали съобщението?
— Искам да кажа, че знам какво представлява.
— И очаквате да ви повярваме?
Очевидно нито Осборн, нито Уотлинг му вярваха, но Рейнхарт се колебаеше.
— Какво е, Джон?
— Оставам ли?
— Какво е?
Флеминг се захили.
— Това е комплект „Направи си сам“ и не е от земен произход. Ще ви го докажа. — И той бръкна в куфарчето си за листовете.
Трета глава
АМБИЦИИ
Новият институт по електроника се намираше в пешеходна зона — някогашен площад от времето на Регентството — и го обграждаха високи сгради от бетон и стъкло с мозаични орнаменти по фасадите. В него имаше няколко етажа с компютри и след много тичане и агитиране Рейнхарт успя да отложи изпълнението на присъдата на Флеминг и да го настани в института заедно с останалите от екипа с право на достъп до апаратурата. На Бриджър, чийто договор скоро изтичаше, изпратиха млада помощничка на име Кристин Флемстад, а Джуди — за нейно (а и на всички останали) най-голямо недоволство — бе изпратена с тях.
— За какво ни е прес-аташе — заяви Флеминг, — ако бачкането ни е толкова секретно, че трябва да си мием зъбите, стъпили на стол, за да не оставяме следи.
— Ако ми позволите, ще започна да се уча по малко. Така че когато се получи разрешение, да се даде гласност…
— Значи искаш да бъдеш au fait6, а?
— Имате ли нещо против? — Джуди говореше нерешително, сякаш не Флеминг, а тя бе виновна за случилото се. Необяснимо защо се чувствуваше свързана с него.
— Ама съм се запритеснявал и аз! — рече Флеминг. — Колкото повече секс, толкова по-добре.