— Доктор Флеминг е подготвил изложение.
— Извинете — със сияещ вид го прекъсна госпожа Тейт-Алън, — но мисля, че мистър Нюби не е запознат с въпроса.
Мистър Нюби беше дребен слабоват човек, който, изглежда, бе свикнал да го обиждат.
— А, добре — каза Ратклиф. — Може би ще запълните пропуска, Осборн.
Осборн го запълни.
— И така?
Към Флеминг се обърнаха двадесет чифта очи, в това число и очите на министъра.
— Ние знаем какво представлява съобщението — рече Флеминг.
— Браво! — извика госпожа Тейт-Алън.
— Какво представлява?
Флеминг спокойно погледна министъра.
— Това е програма за компютър — тихо отвърна той.
— Компютърна програма ли? Напълно ли сте сигурен в това?
В отговор Флеминг просто кимна. Всички останали заговориха едновременно.
— Моля! — извика Осборн, като удари с юмрук по масата.
Глъчката стихна. Госпожа Тейт-Алън вдигна ръка в синя ръкавица.
— Боя се, господин министър, че някои от нас не знаят какво е компютърна програма.
Докато Флеминг обясняваше, Рейнхарт и Осборн облекчено се отпуснаха на столовете си. Момчето се държеше добре.
— Въведохте ли я в компютър? — попита госпожа Тейт-Алън.
— Използувахме компютри, за да я анализираме. Нямаме машина, която да я поеме цялата. — Той потупа листовете пред себе си. — Тя е просто необхватна.
— Ако имахте достъп до по-голям компютър… — предположи Осборн.
— Въпросът не е само в обема. Всъщност това е нещо повече от програма.
— Тогава какво е? — попита Вандънбърг, докато се разполагаше по-удобно на стола. Разговорът явно щеше да е от дългите.
— Състои се от три части. — Флеминг подреди листовете, сякаш това щеше да изясни нещата, — Първата част е проект — или по-скоро представлява математическо условие, което може да се интерпретира като проект. Втората част е самата програма или както я наричаме — програмният код. Третата и последна част са данните — това е информацията, изпратена, за да бъде въведена в постоянната памет на компютъра.
— Ще се радвам, ако мога да хвърля един поглед… — Вандънбърг протегна ръка и получи листовете. — Не искам да твърдя, че не сте прав. Бих искал нашите радиоинженери да проверят методологията ви.
— Моля — отговори Флеминг.
Листовете бяха разгледани с почтителен шепот, но госпожа Тейт-Алън явно реши, че е нужен коментар.
— Трябва да заявя, че това е много интересно.
— Интересно! — Флеминг бе готов да избухне. Рейнхарт предупредително го хвана за ръкава. — Това е най-значимото събитие от еволюцията на мозъка до наши дни!
— Добре, Джон, добре — каза Рейнхарт. Министърът премълча избухването.
— Какво смятате да правите след това?
— Да създам компютър, в който да въведа програмата.
— Сериозно ли предполагате — министърът говореше бавно и избираше думите си, като че ли бяха шоколадови бонбони в бонбониера, — че други същества от отдалечена част на галактиката, които никога преди не са влизали в контакт с нас, ни изпращат програма и програмен език за типа електронна машина…
— Да — отвърна Флеминг.
Министърът плавно продължи:
— …каквато по една случайност имаме на Земята?
— Такава нямаме.
— Ако не такава, подобна. Възможно ли е това?
— Точно това стана.
Флеминг направи на присъствуващите двойствено впечатление. Те често бяха ставали свидетели на подобни случаи — млади, отдадени на науката учени, които бяха упорити и раздразнителни и проявяваха нетърпеливост към процедурите на комитета, но при все това с тях трябваше да се отнасят много внимателно, защото може би имаха нещо ценно в главите си. Тези чиновници, достойни за присмех, не бяха глупаци — те бяха свикнали да правят точна преценка на хората и положението. От това, какво мислеха Вандънбърг, Осборн и Рейнхарт, зависеше много. Ратклиф се обърна към професора.
— Аритметиката е универсална — отвърна Рейнхарт. — Електронните изчисления също могат да се окажат универсални.
— И в крайна сметка това май е единственият начин за изчисляване — намеси се Флеминг.
Вандънбърг вдигна поглед от листовете.
— Чудя се…
— Вижте какво — прекъсна го Флеминг, — съобщението се излъчва непрекъснато. Ако имате някоя по-добра идея, заемете се с него вие.
Рейнхарт неспокойно погледна към Осборн, който следеше развоя на разговора, като че броеше точките на мач по крикет.
— Не можете ли да използувате машина, която имаме в момента? — попита той.