— Няма смисъл да се мотаем тук, докато не вземат решение — каза той и я помъкна със себе си, за да му помага в забавленията. Не я ухажваше; просто му харесваше да са заедно и бе мил и учудващо приятен събеседник. Тя откри, че отвращението му към надутостта и фразьорството е движещата пружина на неговото негодувание. Когато му се пречкаха в работата, ставаше раздразнителен и понякога изпадаше в ярост, но оставеше ли я зад гърба си, всичко наоколо се превръщаше в мишена за характерния му хаплив и солен език.
— Британия бавно залязва на запад — отбеляза той, когато Джуди го запита за сегашното положение на нещата, и с това усмихнато отмина въпроса й. Когато тя се опита да се извини за избухването си в Болдършо Фел, той просто я потупа отзад.
— Прощавам и забравям, такъв съм си аз — рече той и й поръча за пиене.
Заради неговите развлечения тя трябваше да изтърпи немалко — той обичаше съвременна музика, която Джуди не разбираше; обичаше да кара бързо, което я ужасяваше; отгоре на всичко обичаше да гледа уестърни, което я ужасяваше още повече. Той бе страшно уморен, но не го свърташе на едно място. Двамата тичаха от кино на концерт, от концерт на дълга разходка с колата, от дългата разхода — на дълга почерпка, и най-накрая той капна. Поне изглеждаше щастлив, но тя не беше щастлива. Имаше чувството, че плава под чужд флаг.
От време на време ходеха в малкия кабинет в института и там Флеминг флиртуваше с Кристин. Разбира се, Джуди не можеше да го вини. През останалото време той сякаш не забелязваше Кристин, а тя бе удивително красива. Както бе доверила на Бриджър: „Влюбена съм в мозъка му“, ала очевидно не й се нравеше да я прегръщат и пощипват. Продължаваше да работи упорито. Все пак попита за Торнес.
— Били ли сте там, доктор Флеминг?
— Да, веднъж.
— Как изглежда?
— Далечно и красиво като теб. Величествено, бездушно и без загадки — за разлика от теб.
Беше решено да отиде и тя, ако Флеминг получи разрешение. Уотлинг бе проучил досиетата на родителите й и беше установил, че са безупречни. Бащата и майката Лемстад избягали от Литва по времето на Втората световна война и Кристин бе родена и израснала в Англия. Преди да умрат, родителите й бяха приели британско поданство и тя подлежеше на всякакви проверки.
Дейността на Денис Бриджър изглеждаше доста по-интересна. Наближаваше денят на напускането му и той водеше все повече странни междуградски разговори, които очевидно го безпокояха доста, въпреки че никога не говореше за това. Една сутрин, когато в кабинета бяха само той и Джуди, изглеждаше по-разтревожен от обикновено. Телефонът иззвъня и той буквално изтръгна слушалката от ръката й. Очевидно имаше среща — той бързо измисли някакво извинение и излезе. Джуди го наблюдаваше през прозореца, докато пресече пешеходната зона и се отправи към уличното платно, където го чакаше една много голяма и много скъпа кола.
Като наближи, вратата на шофьора се отвори и оттам се показа изключително висок мъж с ливрея, каквато човек обикновено свързва с coupe de ville7 от двадесетте години, светлокафява, закопчана догоре, бричове и излъскани кожени гамаши.
— Доктор Бриджър?
Носеше тъмни очила и говореше с лек, неопределен чужд акцент.
Колата блестеше и бе невероятно красива като безкрил самолет нов модел. От задните й вертикални стабилизатори стърчаха две еднакви радиоантени, по-високи от човешки ръст — дори и от този на шофьора. Всички тези приспособления имаха абсурдно големи размери.
Шофьорът отвори задната врата, за да влезе Бриджър. Колата имаше сини матови стъкла, дебел килим на пода и изключително широка седалка. На другия й край седеше нисък набит мъж с плешива глава.
Ниският протегна ръка, на която имаше пръстен.
— Аз съм Кауфман.
Шофьорът се върна на мястото си пред стъклената преграда и потеглиха.
— Нали нямате нищо против да се поразходим? — Нямаше как да се обърка акцентът на Кауфман — беше на преуспял и упорит немец. — Видят те тук-там и веднага започват приказките.
До ухото му нещо избръмча. Той вдигна слушалка от слонова кост, която лежеше на поставката пред него. Бриджър видя как шофьорът говори в един микрофон, монтиран до волана.
— Ja. — Кауфман се заслуша за миг, после се обърна и погледна през задното стъкло. — Ja, Егон, виждам. Тогава карай в кръг, а? Und Stuttgart… разговора с Щутгарт.
Той постави обратно слушалката и се обърна към Бриджър.
— Моят шофьор казва, че ни следи едно такси.
Бриджър нервно се озърна. Кауфман се засмя или поне се видяха зъбите му.