— Не се тревожете. В Лондон винаги е имало таксита. Ще видят, че не отиваме никъде. Важен е разговорът с Щутгарт. — Той извади сребърна табакера с пури. — Пушите ли?
— Не, благодаря.
— Изпратихте ми телекс до Женева. — Кауфман си взе една пура. — Преди няколко месеца.
— Да.
— Оттогава не сте се обаждали.
— Промених решението си. — Бриджър притеснено потръпна.
— Сега може би е време да го промените още веднъж. Знаете ли, през тези няколко месеца бяхме доста объркани — беше сериозен, но любезен и спокоен. Бриджър пак погледна виновно през задното стъкло. — Казах ви да не се безпокоите. Ще се погрижим за това. — Той запали пурата със сребърна запалка, инкрустирана със скъпоценни камъни, и дръпна. — Наистина ли е съобщение от Космоса?
— Да.
— От друга планета?
— От много далечна планета.
— Някъде в Андромеда ли?
— Точно така.
— Е, това е достатъчно далече.
— Какво… — Бриджър сбърчи нос от дима на пурата.
— Какво имам предвид ли? Ще стигна и до това. В Америка — по това време бях там — новината предизвика сензация. Всички бяха много обезпокоени. И в Европа, навсякъде. После вашето правителство казва: „Нищо. Няма нищо. Ще ви кажем по-късно.“ И така нататък. А хората забравят. Времето минава и те постепенно забравят. Имат си други неприятности. Обаче има нещо, нали?
— Официално няма нищо.
— Не, разбира се… официално няма нищо. Опитвахме, но навсякъде се сблъскахме със стена. Всички мълчат като риби.
— Включително и аз.
Вече бяха направили половин обиколка на Риджънт Парк. Бриджър погледна часовника си.
— Надвечер трябва да се върна.
— Вие работите за британското правителство, нали? — Кауфман го каза тъй, сякаш водеха любезен разговор.
— Член съм на екипа им — отвърна Бриджър.
— Който работи върху съобщението ли?
— Защо ви интересува това?
— Интересува ни всичко, което е важно. А това може да се окаже много важно.
— Може. Но може и да не е важно.
— Продължавате работата си, нали? Моля ви, не си придавайте толкова тайнствен вид. Не ви подпитвам.
— Не, няма да работя повече.
— Защо?
— Не искам да оставам вечно на държавна работа.
Минаха покрай зоологическата градина и се насочиха към Портланд Плейс. Като завиха на запад към Мерилебаун, Кауфман се обади:
— Значи бихте искали нещо по-доходно? При нас ли?
— Така смятах — отвърна Бриджър, като примигваше и гледаше в краката си.
— Докато ви сполетя малкото фиаско в Болдършо, нали?
— Вие знаехте ли? — Бриджър го изгледа остро. — При Олройд?
— Естествено, че знаех.
Направо преливаше от любезност, беше самата благост. Бриджър пак заразглежда обувките си.
— Не исках никакви неприятности.
— Не биваше да се обърквате тъй лесно — рече Кауфман. — И в същото време не трябва да ни издавате. Може да се занимаваме с нещо друго.
Те отново завиха на север по Бейкър Стрийт.
— Смятам, че трябва да останете там, където сте — каза Кауфман. — Но трябва да поддържате връзка с мен.
— Колко?
— Извинете?
— Щом искате да ви предавам информация.
— За бога, мистър Бриджър! — засмя се Кауфман. — Никак не сте тактичен!
Телефонът иззвъня. Кауфман вдигна слушалката.
— Кауфман… Ja, ja… Das ist Felix?…
Направиха още две обиколки около парка, след което оставиха Бриджър близо до института. Джуди го видя да се връща, но той не й каза нищо. Тъй или иначе й нямаше никакво доверие.
Половин час по-късно таксито, което бе следило Кауфман, спря до една телефонна кабина и Харис се измъкна от него. Кракът му все още бе превързан и той се движеше сковано, но се считаше годен за работа. Плати на шофьора и закуцука към кабината. Щом таксито потегли, на мястото му спря друга кола.
На обаждането отговори помощникът на Уотлинг, един отегчен лейтенант от кралската гвардия, тъй като по това време министерството на отбраната беше, както се казва, „интегрирано“.
— Разбрано. По-добре ела и докладвай.
След миг в стаята се вмъкна Уотлинг, трескав и разтревожен от поредната си среща с Осборн.
— Дрън-дрън! Само това правят. — Той метна куфарчето си на един стол. — Нещо ново?
— Обади се Харис.
— Е, и?
Уотлинг се разположи на бюрото си — строга метална маса в стая с бетонни стени и противопожарни инструкции на вратата. Помощникът вдигна веждите си на кавалерист.
— Каза, че е видял Бриджър с една известна персона.
— Кой? Я зарежи тия изрази!
— Кауфман, сър.
— Кауфман?
— „Интел“. Хората на „Интърнашънал Картел“.
Уотлинг впери поглед в отсрещната гола стена. Въпреки законите, които забраняваха тръстовете, въпреки разпорежданията на Общия пазар, все още съществуваха няколко големи космополитически картела. Те не бяха напълно незаконни, но пък бяха могъщи и в някои случаи почти задушаваха европейската търговия. Във времена, когато Западът бе бойкотиран ако не от всички, то от повечето страни — източници на неговите суровини, някои безскрупулни търговски агенции имаха опасен обсег на действие, а „Интел“ бе известен най-вече с безскрупулността си. Попаднеше ли нещо в ръцете на картела, то най-вероятно биваше продадено другаде, щом пазарът бе добър.