— Нещо друго?
— Няма. Направили две-три обиколки с подвижния дворец на Кауфман, след което кацнали в базата.
Докато подреждаше мислите си методично и стройно, Уотлинг се поглаждаше по брадичката.
— Смяташ ли, че затова Кауфман е бил в Болдършо?
— Така мисли Харис.
— Поради което са го спипали за ушите и са го изхвърлили, а?
— Горе-долу.
— Е, те са последните хора, които бихме искали да се намесят в тая работа.
Пипнеше ли нещо „Интел“, то бе невероятно трудно да се открие. Имаха напълно легална организация в Лондон, регистрирани кантори в Швейцария и клонове поне из три континента. Информацията изтичаше по частните му линии като живак и нищо не можеше да се направи. За този вид операции не се издават заповеди за обиск. И докато претърсваш някоя кантора на площад Пикадили, това, което си загубил, вече е разменено за манган или боксит през някоя твърде несимпатична граница. Нямаше нищо свещено, нищо сигурно.
— Предполагам, че Бриджър ще продължи да им дава информация — каза той.
— Очаква се той да се оттегли — напомни помощникът.
— Съмнявам се, че ще го направи сега. Все са му пуснали нещичко. — Той въздъхна. — Както и да е, той ще измъкне всичко от Флеминг. Двамата са неразделни.
— Мислите ли, че и Флеминг е замесен?
— А! — Уотлинг отмести назад стола си и заряза работата. — Той е един безнадежден наивник! Ще издрънка всичко на първия срещнат само за да покаже колко е независим. Спомни си какво стана миналия път. А сега ще работят сред нас.
— Как така?
— Как така ли? Трябва да напишеш разговорник. Местят се във военен обект, ето така. Цялата тайфа! Флеминг иска да построи своя суперкомпютър в базата за ракетни изследвания в Торнес.
— Охо!
— Това е свръхсекретно!
— Да, сър — помощникът прие апатично-дискретен вид.
— Уредено ли е всичко?
— Ще бъде. От сто километра надушвам всяка глупост. Вандънбърг е бесен. Не е за чудене, ако и съюзниците са бесни. Рейнхарт обаче гласува и с двете ръце „за“, Осборн и техният министър — също. Предполагам, че и Кабинетът също ще се съгласи.
— Значи не можем да ги държим настрана?
— Можем да ги наблюдаваме. На първо място ще е най-добре да оставим Харис да се погрижи за това.
— В Торнес имат своя служба за безопасност. Военна — допълни с гордост помощникът. Генералът изсумтя.
— Харис може да работи заедно с тях.
— Той иска да се откаже от тая работа.
— Защо?
— Твърди, че са го разкрили.
— Как? Извинявай! — Уотлинг бързо се усмихна. — Как така?
— Ами в Болдършо са го изиграли. Вероятно смятат, че е по следите на нещо много по-сериозно.
— Вероятно е така. Къде е той сега?
— Следи ги. По-късно ще се яви да докладва.
Харис обаче не докладва нито по-късно, нито когато и да било. На другата сутрин Джуди и Флеминг откриха трупа му под гюрука на Флеминговата кола.
Джуди повърна, двамата отидоха в полицейския участък, после тялото бе вдигнато и откарано, а когато се върнаха в кабинета, намериха бележка за Флеминг, в която пишеше, че трябва да се яви незабавно в министерството на науката. Докато двете с Кристин чакаха, Уотлинг разпита Джуди и тя се почувствува уплашена и нещастна. Кристин продължи да работи; прекъсна работата си само за да даде на Джуди два аспирина с вида на човек, който раздава милосърдие на другите, независимо дали го заслужават.
Преди да тръгне към министерството, Флеминг целуна Джуди по бузата. Тя му се усмихна едвам.
— Защо ще стоварват всичко на мен? — рече той.
— Не на теб. Стовариха го на мен под формата на предупреждение. — Тя отиде до тоалетната и отново повърна.
Флеминг се върна преди обяд, като подскачаше от радост. Издърпа Кристин от стола и я притисна към себе си.
— Край! Готово!
— Готово ли? — Джуди смаяно замря в другия край на стаята.
— Разрешение в три екземпляра от висшето командуване на военновъздушните сили! Отвориха широко вратите на безценния си склад, ограден с бодлива тел.
— Торнес ли? — попита Кристин, като го отблъсна от себе си. Флеминг се удари в проектантската маса.