Зад масивните двойни огнеупорни врати се простираше помещение с големината на бална зала, разделено на две от рафтове с апаратура, които стигаха до тавана. Между тях и вратата се намираше главният пулт за управление; от едната му страна бе величествената клавиатура, а от другата — печатащото устройство. И към двете имаше магнетофони и други входно-изходни устройства. Централното осветление още не работеше — само една крушка светеше над пулта за управление, а от рафтовете с апаратура висяха няколко лампи. Помещението бе наполовина под земята и нямаше прозорци. Приличаше на тайнствена пещера.
— Всичко това — каза Флеминг, като сочеше апаратурата — е управляващото устройство. Това е входната конзола. — Той й показа клавиатурата на телетипа, магнитолентовия скенер и другите входно-изходни устройства. — Бяхме замислили той да има нещо като сетивна магнитна система, но я преработихме в скенерна. Така е по-лесно за зрящите простосмъртни.
— Той ли?
Флеминг я изгледа особено.
— Наричам го така, защото имам чувството, че е разумно същество. Да не кажа човек.
Джуди беше живяла толкова дълго в близост с Флеминг, че вече бе свикнала с тази мисъл. Бе забравила тръпката, която я прониза в Болдършо Фел, когато за пръв път уловиха съобщението от Космоса. После тревогите и преживяванията притъпиха онова усещане, пък и самото съобщение се бе принизило до прозаични неща, като сгради, електрически инсталации и сложно оборудване, сътворени от човешка ръка. Но докато стоеше до Флеминг, който не само изглеждаше уморен, но и безумен, движен от някаква външна сила, не можеше да не усети някаква неясна враждебна мощ, спотаена в мрачното помещение. Просто усети как я докосна и изчезна. Не бе проникнала в съзнанието й така, както в неговото, ала усещането я накара да потръпне отново.
— А това е изходът — рече Флеминг, който с нищо не показа, че е забелязал вълнението й. — Естествените „мисловни“ процеси на компютъра са изразени според двоичната аритметика, но ние го караме да печати на десетичната, за да можем да разчитаме написаното веднага.
Тук-там в стената от апаратура имаше дисплеи.
— Какво е това? — попита Джуди, като посочи към внушителен брой миниатюрни неонови лампички, подредени в редици между два метални диска, покрити с плексигласови шлемове и поставени под прав ъгъл към рафтовете.
— Устройството за управление. Лампичките са просто дисплей за текуща информация. Те показват състоянието на данните, които преминават през машината.
— Има ли вече данни в нея?
— Не още.
— Изглежда, си сигурен, че всичко това ще проработи.
— Никога не съм допускал обратното. За тях би било безсмислено да изпращат проект на нещо, което няма да проработи. — Увереността в гласа му не се дължеше само на присъщото му високомерие; сякаш някой друг говореше вместо него.
— Стига да си го разбрал правилно.
— Разбирам го. В по-голямата му част. — Той махна с ръка към металните дискове с шлемовете: — Изобщо не знам за какво са. Това са електрически терминали с напрежение от около хиляда волта между тях, поради което им поставихме предпазни покрития. Имаше ги в проекта и се надявам, че ще научим как да ги използваме. Вероятно са нещо като сетивен апарат.
Отново изглеждаше напълно сигурен във всичко и далеч не бе смутен от сложността му. Като че ли неговото съзнание отдавна се бе подготвило и го очакваше — Джуди си помисли колко ли болезнено е понасял бездействието си преди година, когато говореше за прелома и помитането на преградите. Не че сега бе по-щастлив. Тя си спомни думите на Бриджър: „Джон никога няма да бъде щастлив.“
Докато обхождаха помещението, всичко останало изглеждаше сравнително обикновено и прозаично.
— Работи по следния начин — каза Флеминг. — Данните се въвеждат чрез телетипа — това е най-удобният начин. Управляващото устройство взема решение какво да прави. Аритметичните устройства извършват изчисленията, като използуват паметта, когато им е необходимо, или въвеждат новата информация в нея, а резултатът се извежда на принтера. Високоскоростните шини се намират под пода, а аритметичните устройства са разположени покрай стените. Това действително е една много обикновена система, но обикновеното свършва дотук. Притежава бързина и капацитет, които човек трудно може да си представи.
Наоколо цареше пълна тишина. От двете им страни имаше редици лъскави метални шкафове, скрили своите тайни, а безизразното лице на контролното табло сляпо се взираше в полумрака. Флеминг стоеше и нехайно се оглеждаше наоколо; бе като част от компютъра, както бе част от колата си, когато шофираше.