Джуди го изгледа недоверчиво.
— Това са глупости.
— Хубаво де, регистрира прекъсвания. Без каквото и да било предупреждение, преди да бяхме започнали да внасяме данните, принтерът започна да печати липсващата част от програмата: печаташе я многократно, без да спира — все едно ми казваше да я въведа. Беше много ядосан. — Той погледна открито озадаченото й лице. — Изключих го за малко и започнах да внасям данните. След това той се успокои. Обаче е бил конструиран да регистрира прекъсвания. Един господ знае за какво още е конструиран!
Тя лежеше и го гледаше с помътен поглед.
— Утре въвеждаме последните данни — продължи той. — След това бог знае какво ще се случи. Получаваме съобщение от двеста светлинни години разстояние. Мислиш ли, че от всичко това ще получим хубаво сборниче с аритметични таблици? Аз не мисля така. Нито пък хората, които убиха Харис, стреляха по теб и вероятно следят Денис и мен.
Тя понечи да го прекъсне, но после се отказа от намерението си.
— Помниш ли? — попита я той. — Помниш ли, като ти говорех за прелома?
— Съвсем ясно си спомням — усмихна се тя.
— Такъв прелом се случва веднъж на хиляда години. Готов съм да се обзаложа на каквото и да е…
Потънал в неведоми размисли, той се обърна и погледна навън през прозореца.
— Винаги можете да го изключите.
— Може би. Може би ще успеем да го изключим.
Навън бе тъмно като в рог, вятърът продължаваше да вие. Канеше се да вали.
— Тъмно е — рече той. Дръпна завесата и обърна към нея измъченото си лице.
— В такъв случай сме двама, които се страхуват — каза тя.
— Ако искаш, ще те изпратя. — Той я погледна и се усмихна. — А може и да останеш.
Пета глава
АТОМИ
Джуди го напусна на разсъмване и се прибра в своето бунгало. До обяд първата група от Лондон вече бе пристигнала и я развеждаха из цялата тая неразбория. Свежа, оживена и щастлива, Джуди се движеше сред тъмносивите костюми и раздаваше информационни листовки, Флеминг беше в сградата на компютъра с Бриджър и Кристин; внасяха последната част от данните. Рейнхарт и Осборн се бяха усамотили с Гиърс.
Вандънбърг, Уотлинг, госпожа Тейт-Алън и верният безмълвен Нюби пристигнаха с влака в два часа и бяха посрещнати от двете най-хубави служебни коли. Министърът щеше да пристигне с хеликоптер в три часа — странна приумица съвсем в негов стил, която останалите отминаха учтиво и без коментарии.
Небето вече се беше прояснило и почетната стража стоеше мирно на плаца в центъра на лагера. Тук чакаха Рейнхарт и майор Куодринг — майорът бе сложил най-хубавата си парадна униформа с нови лентички на ордените, а Рейнхарт стискаше в ръце изцапан найлонов дъждобран.
Останалите гости и домакини се събраха пред портала на новата сграда на компютъра и с надежда гледаха към небето. Осборн кротко поддържаше дипломатичен разговор.
— Сигурно не сте знаели, че Британските острови се простират тъй далече на север, нали, генерале? — Това бе предназначено за Вандънбърг, който проявяваше признаци на нетърпение и прикрита обида. — Какво ще кажете, Гиърс?
Гиърс бе облякъл нов костюм и непоколебимо се бе изправил пред останалите — олицетворение на директор.
— Какво измътиха? Лебед или грозно патенце? — попита го госпожа Тейт-Алън.
— Не знам. Ние имаме време само за практични неща.
— Това тук не е ли същото? — попита Осборн.
— По време на войната летях над тези места — каза Уотлинг.
— Нима? — изрече Вандънбърг без всякакъв интерес.
— Северноатлантическите патрули. Тогава бях в бреговата охрана.
Но никой не го чу — хеликоптерът беше пристигнал. Той закръжи над плаца като разтревожена птица, после се спусна върху хидравличните си нозе. Миг-два перките му пореха въздуха, а после спряха да се въртят. Вратата се отвори, достопочтеният Джеймс Ратклиф слезе по стълбичката, стражата взе за почест, Куодринг козирува, Рейнхарт запристъпя напред на малките си пъргави нозе, здрависа се и поведе министъра към събралите се пред портала. Ратклиф изглеждаше чудесно и бе свежо изкъпан. Той се здрависа с Гиърс и озари останалите с лъчезарна приятелска усмивка.
— Много ми е приятно, докторе! Толкова мило от ваша страна да приютите нашата малка машинка сред вас.
Гиърс се бе преобразил.
— Сър, тази работа е чест за нас — изрече той с най-хубавата си усмивка. — Истинска научна дейност сред нас, грубите практици.