— Проклети учени! — рече Куодринг на дежурния. — Влизат и излизат, сякаш тук е панаир.
Той взе пропуска, който дежурният бе написал, и се отправи по коридора към кабинета на Гиърс. Иначе имаше доста приятен характер, ала Джуди му беше докладвала за изстрелите и той бе изнервен и разгневен.
— Бихте ли подписали това, сър? — Той постави пропуска върху бюрото на Гиърс.
— За кого е?
— Професор Рейнхарт води някого със себе си.
— Проверихте ли го?
— Всъщност посетителят е жена.
— Как се казва? — през очилата си Гиърс хвърли бегъл поглед на картончето.
— Професор Доней.
— Доней ли? Маделин Доней? — Той отново го погледна с подновен интерес. — Не е нужно да се безпокоите. Преди да се премести, работехме заедно в Манчестер. — Той се усмихна на спомена, докато подписваше пропуска.
Куодринг стеснително се засуети.
— Не е лесна работа да се следят тия от министерството на науката.
Гиърс му подаде пропуска.
— Лесно е, докато си стоят в сградата.
— Само че не си стоят.
— Кой не си стои?
— На първо място Бриджър. Твърде често излиза с лодката си до острова.
— Ходи да наблюдава птиците.
— Ние смятаме, че ходи за друго. Моята версия е, че изнася документи.
— Документи ли? — Гиърс рязко вдигна поглед и очилата му пробляснаха. — Имате ли някакви доказателства?
— Не.
— Ами тогава…
— Възможно ли е да го обискираме на потонния кей?
— А ако няма нищо у себе си?
— Ще бъда страшно учуден.
— И ще изглеждаме доста глупаво, нали? — Гиърс свали очилата си и тревожно се взря в майора. — Дори да е имал подобно намерение, така ще стане по-бдителен.
— Той си е наумил нещо.
— Тогава съберете факти, за да действуваме.
— Не виждам как ще стане това.
— Вие отговаряте за охраната на тази база.
— Да, сър.
За миг Гиърс изцяло се съсредоточи върху проблема.
— А мис Адамсън?
Куодринг докладва за случая.
— И все още нищо, така ли?
— Нищо, сър.
— Хм. — Той рязко прибра очилата си и с това въпросът беше приключен. — Ако отивате към сградата на компютъра, бихте могли да дадете пропуска на професор Доней.
— Не, не отивам натам.
— Тогава изпратете човек. И й предайте поздравите ми. Всъщност, ако свършат навреме, могат да се отбият на чашка шери.
— Добре, сър. — Куодринг колебливо отстъпи назад.
— Както и Флеминг, ако е с тях.
— Да, сър.
Той стигна до вратата. Гиърс бе вперил замечтан поглед в тавана и мислеше за Маделин Доней.
— Как бих искал и ние да се занимаваме с повече научна работа. Човек се уморява от практиката.
Куодринг се измъкна от стаята.
Накрая Джуди занесе пропуска. Доней беше в компютърната зала, където Рейнхарт и Бриджър я развеждаха, докато Кристин се опитваше да се свърже с Флеминг по телефона. Джуди връчи пропуска и беше представена.
— Аташе по печата? Е, драго ми е, че на младите момичета се предоставя възможност да вършат нещо полезно — каза Доней с енергичния си мъжки глас. Погледът й бе твърд, но учтив.
Рейнхарт бе развълнуван — изглеждаше необичайно нервен.
— Какво иска Джон?
— Не зная — отговори Джуди. — Нямам ни най-малка представа.
— Изпрати ми телеграма.
Минута по-късно Флеминг влезе забързано.
— А, ето те и теб!
Рейнхарт се спусна към него:
— Какво се е случило?
— Сами ли сме? — попита Флеминг, като гледаше хладно Доней.
Рейнхарт нервно ги представи един на друг и докато тя разпитваше с най-големи подробности Флеминг за компютъра, той нетърпеливо пристъпваше от крак на крак.
— Маделин е наясно какво правим тук.
— Щастливка. Бих искал и аз да съм наясно. — Флеминг бръкна в джоба си и измъкна сгънат лист хартия, който подаде на професора.
— Какво е това? — разгърна го Рейнхарт. Флеминг го наблюдаваше развеселено като малко момче, което е погодило номер на някой възрастен. На листа имаше няколко реда напечатани числа.
— Кога се появи това? — попита Рейнхарт.
— Снощи, след като си отидохте всички. Тук бяхме Джуди и аз.
— Не си ми казал — укорително се намеси Бриджър.
— Беше си тръгнал.
Рейнхарт сбърчи вежди над числата.
— Разбираш ли нещо?
— Не го ли позна?
— Не мога да твърдя такова нещо.
— Не ти ли прилича на относителните интервали между енергетичните нива на водородния атом?
— Така ли е? — Рейнхарт подаде листа на Доней.
— Искаш да кажеш — рече Бриджър, — че компютърът напечати това нещо ей така, изведнъж?
— Да. Възможно е. — Доней бавно прегледа числата. — Приличат на относителните честоти. Невероятно!