— Но постигаме резултати. — Рейнхарт бе невъзмутим. — Компютърът започна да печати на принтера.
Гиърс вдигна вежди.
— Така ли? И какво пише?
Двамата му казаха.
— Странно. Наистина странно. А какво се получи, като му върнахте данните?
— Написа куп числа.
— Какво представляват?
— Нямаме представа. Досега работихме върху тях, но до този момент… — Рейнхарт повдигна рамене.
Флеминг почука небрежно и влезе в кабинета.
— Тук ли е почерпката?
— Влизай, влизай — каза Гиърс, сякаш говореше на обещаващ, но недодялан студент. — Жаден ли си?
— Кога ли не съм бил?
Флеминг носеше листовете от принтера. Той ги хвърли на бюрото, за да вземе чашата си.
— Има ли нещо радостно? — попита Рейнхарт.
— Нищичко. Нещо не е наред или с него, или с нас.
— Това последните ли са? — запита Гиърс, докато разгръщаше листовете и се навеждаше над тях, за да ги разгледа. — Ще има да анализирате това доста време, а? Ако можем да ви помогнем по някакъв начин…
— Трябва да е съвсем просто. — Флеминг бе потиснат и умислен, сякаш се опитваше да прозре нещо неразгадаемо. — Сигурен съм, че е много лесно. Нещо, което ще познаем.
— Тук имаше една част… — Рейнхарт взе листовете и започна да се рови из тях. — Изглежда някак позната. Хвърли още един поглед, Маделин.
Тя погледна.
— Какво очакваш? — попита Гиърс Флеминг, докато му наливаше.
— Не знам. Все още не знам каква е играта.
— Въглеродният атом не ви интересува, нали? — Доней вдигна очи с лека усмивка.
— Въглеродният атом ли?
— Не е описан по начина, по който го изразяваме ние, но разбира се, възможно е да е формулата на въглерода. — Тя издуха дим през носа си. — Това ли имаше предвид, Ърнест?
Рейнхарт и Гиърс отново се наведоха над листовете.
— Аз, разбира се, съм малко ръждясал — обади се Гиърс.
— Обаче е възможно, нали?
— Да, възможно, е. Чудя се дали няма и още нещо?
— Няма нищо друго — каза Флеминг. Той бе възвърнал сигурността си и вече не бе умислен. — Да започнем отначало. Спомнете си въпроса за водорода. Сега той ни пита към каква форма на живот принадлежим. Всички останали числа изразяват други възможности. Ние обаче не знаем нищо за тях, защото животът на тази земя е на въглеродна основа.
— Добре де, но това е теория — каза Рейнхарт. — Какво да правим сега? Да въведем в компютъра числата, които представляват въглеродната формула ли?
— Ако искаме да научи от какъв материал сме направени. Той няма да го забрави.
— Допускаш, че става дума за разум? — рече Гиърс, който нямаше време за фантазьорски истории.
— Вижте какво — обърна се Флеминг към него, — съобщението, което хванахме, ни даде две неща. То ни снабди с проект и с много основна информация, която да вложим в компютъра, след като го построим. Тогава не знаехме каква е тази информация, но сега започваме да разбираме. С помощта на оригиналната програма и това, което му кажем ние, той може да научи за нас всичко, което поиска. Освен това може да се научи да използува наученото. И ако това не е разум, тогава не знам какво е.
— Това е една много полезна машина — каза Доней.
Флеминг се обърна към нея.
— Само защото не е от плът и кръв, никой химик не може да си я представи като мислещо създание!
Доней изсумтя.
— От какво се страхуваш, Джон? — попита Рейнхарт.
— От целта му. Не е бил изпратен тук за развлечение. Не е изпратен за наше добро.
— Той ви изнервя — каза Доней.
— Така ли мислите?
— Това се казва неочакван късмет, използувайте го. — Тя се обърна към Рейнхарт: — Ако използувате метода на доктор Флеминг и внесете въглеродната формула в компютъра, може да получите нещо друго. Можете да стигнете до по-сложни структури, при това имате великолепна изчислителна машина, която ще обработва данните. Ето какво представлява компютърът! Използувайте го на практика!
— Джон? — обърна се Рейнхарт към Флеминг.
— Считай, че съм вън от играта.
— Не искаш ли да се заемеш ти с тази работа, Маделин? — попита професорът.
— Защо не се заемеш ти? — отвърна тя.
— Къде е астрономията, къде е биосинтезът. Ако твоят университет може да се лиши от тебе…
— Ние ще те устроим — наканеше ли се да действува, Гиърс действуваше бързо. — Нали казваше, че си в задънена улица.
Доней се замисли.
— Бихте ли работили с мен, доктор Флеминг?
Флеминг отрицателно поклати глава.
— Има нещо, което първо трябва да се обмисли, преди изобщо да сме започнали.
— Не съм на същото мнение.
— Стигнах дотам, докъдето исках. Даже и малко по-нататък, за да покажа, че мога да изпълня обещанието си. За мен обаче пътят свършва дотук.