Както обикновено Джуди нямаше друга работа, освен да наблюдава и разполагаше с време — което устройваше Куодринг, защото така Флеминг щеше да е под око. И тъй, тя седеше на скалите с него и се преструваше, че е щастлива от срещата им, ала в душата си чувствуваше горчиво раздвоение.
— Кога ще проведеш пресконференция? — бе следващият му въпрос.
— Не знам. Тази година, догодина, все някога.
— Всичко това трябваше да бъде съобщено публично преди много месеци.
— Ами ако е секретно?
— Секретно е, защото така им е удобно на политиците. Затова всичко върви наопаки. Вземеш ли веднъж науката от ръцете на учените и я дадеш на политиците, тя е обречена. — Той помръдна рамо по посока на лагера. — Ако всичко това не е вече обречено.
— А ти какво смяташ да правиш? — попита го тя.
Той впери поглед във вълните, които се разбиваха на петдесет метра под тях, после се обърна и й се усмихна широко за пръв път от много време насам.
— Смятам да поплаваме заедно — рече той.
Беше една от онези ранни лъжливи пролети, които понякога настъпват неочаквано в началото на март. Грееше слънце, от югозапад духаше слаб бриз и морето беше прекрасно. Флеминг разбра, че Джуди няма работа и те всеки ден плаваха из залива, нагоре покрай брега чак до Грийнстоун Пойнт и надолу до устието на Геърлох. Водата бе леденостудена, но пясъкът бе топъл и следобед те обикновено хвърляха котва в някое подходящо скалисто заливче, прецапваха до сушата, изтягаха се на брега и се грееха на слънцето.
След няколко дни Флеминг доби по-здрав вид. Той се поразвесели и бе в състояние да забравя за мрачното си настроение в продължение на дълги часове. Очевидно усещаше, че тя вече не иска да се люби с него и съвсем бързо влезе отново в ролята на обичлив и авторитетен по-голям брат. Джуди стискаше зъби и се молеше всичко да мине добре.
В един горещ и ясен следобед те влязоха в мъничко заливче на остров Торнхолм откъм океана. Зад гърбовете им се извисяваха стръмни скали и излъчваха слънчевата топлина към тях, докато лежаха един до друг на пясъка. Виждаха само синьото небе. Чуваха тежкия, приглушен плясък на вълните и крясъците на морските птици. След малко Флеминг се надигна и свали дебелия си пуловер.
— Защо не свалиш и ти твоя? — рече й той.
Тя се поколеба, после го измъкна през глава и легна по къси панталони и сутиен, усещайки бриза и слънцето по тялото си. Отначало Флеминг не й обърна внимание.
— По-хубаво е от компютрите. — Тя се усмихна със затворени очи. — Тук ли идва Бриджър?
— Да.
— Не виждам никакви птици.
— Аз пък виждам една.
Той се обърна и я целуна. Тя не реагира и Флеминг отново се извърна, като остави ръката си върху корема й.
— Защо Бриджър не се разхожда с теб? — попита тя.
— Не иска да ни се натрапва.
Тя присви очи срещу слънцето.
— Той не ме обича.
— Чувството е взаимно, нали?
Тя не отговори. Ръката му се плъзна по бедрото й.
— Недей, Джон.
— Да не си приета в „Гърл Гайдс“8? — В гласа му внезапно прозвучаха раздразнение и яд.
— Не се надувам, само че…
— Само че какво?
— Ти не ме познаваш.
— По дяволите! Не ми даваш кой знае каква възможност да те опозная, нали?
Тя рязко се изправи и се огледа. В скалите зад тях имаше отвор.
— Хайде да го изследваме.
— Щом искаш.
— Това там пещера ли е?
— Да.
— Хайде да отидем да видим.
— Не сме подходящо облечени.
— Не се превземай! — Тя му се усмихна, намъкна пуловера си и му хвърли неговия. — Дръж!
— Тези пещери са много надълбоко в скалите. Трябва специална екипировка, например копачи.
— Няма да влизаме много навътре.
— Добре. — Той се изправи на крака и се отърси от лошото си настроение. — Хайде!
В началото пещерата бе широка, след това все повече се стесняваше. При входа дъното й бе песъчливо и осеяно с камъни. Вътре беше тихо и студено. Флеминг донесе от лодката джобно фенерче, с което освети каменните стени пред тях — в лъча проблеснаха стичащи се водни струйки. След няколко метра двамата стигнаха до ново разширение на пещерата с голямо езеро в другия му край. Джуди коленичи и втренчено загледа водата.
— Тук има парче корда.
— Какво? — Флеминг клекна до нея и надникна от ръба.
Единият край на бяла корда бе вързан на възел и затиснат с голям камък на самия ръб, а другият край се губеше във водата. Флеминг я дръпна — кордата беше доста опъната.