— Дълбоко ли е? — Джуди насочи надолу лъча на фенерчето, но не можа да види нищо освен непрогледния мрак под езерната повърхност.
— Подръж фенерчето!
Флеминг хвана кордата с две ръце и бавно започна да я изтегля. На другия й край имаше голям термос и камъни за тежест. Джуди освети капачката на термоса.
— Това е термосът на Денис! — възкликна Флеминг.
— На Денис Бриджър ли?
— Да. Донесе го за излети. Върху него има зигзагообразна драскотина.
— Защо ли е трябвало да го оставя тук? — Джуди го каза по-скоро на себе си, отколкото на Флеминг.
— Не знам. По-добре питай него самия.
Джуди отвори капачката и бръкна вътре.
— Боже мой! Пълен е с листове. — Тя извади няколко и насочи към тях лъча на фенерчето. — Познато ли ти е това?
— Това са нашите неща. — Флеминг удивено ги изгледа. — Копия. По-добре е да му ги занесем.
— Не. — Джуди върна листовете в термоса и го затвори.
— Какво ще правиш?
— Ще го оставя, където го намерихме.
— Но това е лудост!
— Моля те, Джон, знам какво правя. — Тя вдигна термоса и го хвърли във водата, докато той гледаше навъсено с фенерчето в ръка.
— Какво правиш? — настоятелно повтори той, но отговор не последва.
Когато се върнаха в лагера, завариха там Рейнхарт. Той спипа Флеминг пред административната сграда.
— Ще ми отделиш ли една минутка, Джон?
— Няма ме тук.
— Виж какво, Джон — професорът изглеждаше наскърбен. — Закъсахме я.
— Много хубаво.
— Маделин успя да синтезира ДНК. В действителност се образуваха клетки.
— Трябва да се гордееш с нея.
— Отделни клетки. Обаче не могат да живеят повече от няколко минути.
— Значи имате късмет. Ако живееха по-дълго, щяха да бъдат под контрола на машината.
— Как?
— Не знам как. Едва ли обаче щяха да ни бъдат приятели.
— Една-едничка клетка не може да причини голямо зло. — Джуди никога не бе чувала професора да моли така открито. — Моля те, ела.
Флеминг упорито сви устни.
— Хайде, Джон. — Джуди се обърна към него: — Или се страхуваш, че ще те ухапят?
Флеминг се прегърби и тръгна с професора. Джуди отида направо в кабинета на Куодринг и докладва.
— А! — рече Куодринг. — Нещата се изясняват. Къде е той сега?
Позвъниха в компютърната зала, но Бриджър току-що беше излязъл.
— Кажете на момчетата от охраната да го намерят и проследят — нареди Куодринг на дежурния. — Обаче той не бива да ги види.
— Слушам, сър! — Дежурният се завъртя на стола си към телефонната уредба.
— Кой патрулира покрай скалите?
— Секция Б, сър.
— Кажете им да наблюдават пътеката към вълнолома.
— Да го спрат ли?
— Не. Нека го оставят да излезе в залива, ако иска, и да ни уведомят. — Куодринг се обърна към Джуди: — Приятелят му се обади днес по телефона. Трябва да е нещо спешно, за да рискуват така.
— Защо?
— Може би сключват някаква сделка. Ние, разбира се, подслушахме разговора. Водиха го изключително предпазливо, но споменаха нещо за новия маршрут.
Джуди вдигна рамене. Това не й говореше нищо. Куодринг изчака дежурният да телефонира на ефрейтора от охраната и да излезе, за да предаде съобщението на командира на секция Б. След това заведе Джуди до една карта на стената.
— Старият маршрут беше през острова. Бриджър е могъл да изнася документите и да ги трупа там, без да се налага да минава през проверката на портала. При нужда яхтата ги е прибирала. Вероятно някои от колегите на Кауфман са добри моряци; успешно са закотвяли яхтата и са изпращали лодка до острова, за да се срещат с Бриджър.
— Бялата яхта ли?
— Същата, която сте видели.
— Значи затова?…
Беше минало доста време след онези изстрели край скалите, но случката изплува съвсем ясно в паметта й, докато гледаше картата.
— На Кауфман му е бил необходим някой, който да предупреждава Бриджър и да поддържа връзка с яхтата. За целта той е използувал шофьора си, който, от своя страна, е използувал колата.
— И стреля по мен?
— Сигурно е бил той. Постъпил е глупаво, но мисля, че е смятал да изхвърли трупа в морето.
Джуди усети как се вцепенява от студ под дебелия си пуловер.
— А новият маршрут?
— Заради времето и заради нас сега те не могат да стигнат до острова с яхтата. Както сте открили, Бриджър все още го използува за скривалище, но сега ще трябва да върне всичко обратно и да го измъкне през централния вход, което е по-рисковано.
Джуди се взря навън в студената привечер, която се спускаше след топлия ден. От тъмнеещия тревист нос стърчаха черните силуети на сградите в научноизследователския сектор. Прозорците на някои от бунгалата светеха, а над тях огромната арка на небето започваше да избледнява и да се губи. Там някъде Доней работеше всеотдайно в една сутеренна зала, без да подозира последствията от работата си. Там някъде Флеминг водеше с Рейнхарт спор за бъдещето. А някъде сам, нещастен и вероятно треперещ от стаен страх, Бриджър се преобличаше в непромокаеми дрехи, рибарски пуловер и гумени ботуши, за да излезе навън в нощта.