— Няма да е зле да си сложите по-дебели дрехи — каза Куодринг. — И аз отивам там.
В лабораторията на Доней беше топло. Лампите и апаратурата работеха от седмици и температурата се повишаваше бавно независимо от климатичната инсталация.
— Мирише ми на биолог — рече Флеминг, когато двамата с професора влязоха вътре. Доней надзърташе през окуляра на един микроскоп. Тя разсеяно вдигна поглед.
— Здравейте, доктор Флеминг. — Говореше тъй, сякаш той просто бе излязъл да изпие чаша чай. — Боя се, че малко прилича на магьосническо свърталище.
— Нещо ново в бульона? — попита Рейнхарт.
— Току-що приготвихме ново количество. Искате ли да погледнете? — Микроскопът бе свързан с електронен монитор. — Можете да наблюдавате екрана, ако се случи нещо.
— От новата култура ли да взема? — попита един от асистентите й, докато поставяше иглата на една спринцовка за подкожни инжекции.
— Вземи малко оттам и внимавай за температурата на иглата.
Докато асистентът вадеше малка бутилка от един хладилник, Доней разказа на Флеминг колко е напреднала.
— Синтезираме около точката на замръзване, а те оживяват при нормална температура. — Изглеждаше съвсем приятелски настроена независимо от отношението на Флеминг.
Асистентът проби гумената тапа на бутилката с иглата и изтегли малко течност в спринцовката.
— Към каква форма на живот принадлежат? — попита Флеминг.
— Представляват съвсем прости късчета протоплазма с ядра. Какво искате да видите, пипалца и главички ли?
Тя взе спринцовката, капна от течността върху едно предметно стъкло и го постави на предметната масичка.
— И какво правят?
— Отначало се движат малко, после умират. В това е бедата. Вероятно още не сме открили подходящата хранителна среда.
Тя се наведе над микроскопа и нагласи окуляра. Щом сложи предметното стъкло, двамата можаха да видят образуването на отделни клетки — прозрачни дискове с по-тъмен център, които плуваха на екрана в продължение на няколко секунди. Докато Доней нагласи микроскопа на по-висока степен на увеличение, те спряха да се движат — явно бяха мъртви. Тя измъкна предметното стъкло.
— Да опитаме другата култура. — Доней се извърна и ги изгледа с уморена усмивка. — Така може да продължи цяла нощ.
Скоро след полунощ видяха Бриджър да напуска бунгалото си. Бреговият патрул го наблюдаваше, докато той слизаше по пътеката към вълнолома. Не му се обадиха, а телефонираха в караулното помещение от едно старо картечно гнездо в горния край на пътечката. Куодринг и Джуди се присъединиха към тях преди Бриджър да потегли от пристана. Моторната лодка изкиха два пъти, после с равномерно буботене запори водата. Луната светеше и те видяха как лодката се насочи извън залива.
— Няма ли да го последвате? — попита Джуди.
— Не. Той ще се върне. — Куодринг тихо извика към караула: — Стойте горе и се пазете да не ви види. Може би ще чакаме дълго.
Джуди погледна към морето, където малката лодка се губеше сред вълните.
Луната се скри дълго преди зазоряване и макар да бяха с шинели, беше им ужасно студено.
— Защо не се връща? — попита Джуди Куодринг.
— Не иска да плава в тъмнината.
— Ако знаеше, че сме тук…
— Откъде ще знае? Просто чака да се зазори.
В четири часа караулът се смени. Все още бе тъмно. В пет часа първите бисернобледи ивици прошариха небето. Нощният дежурен тракаше термосите с чая. Той остави един в караулното, друг на главния вход, трети — в сградата на компютъра.
Доней вдигна очилата на челото си и шумно отпи.
— Защо не привършваш, Маделин? — Рейнхарт се прозина.
— Скоро ще свърша. — Тя постави ново предметно стъкло под окуляра. На масата до нея имаше табличка, наполовина пълна с използувани стъкла, а отсреща се беше разположил Флеминг — изпълнен с неприязън, но заинтригуван.
— Чакай! — Тя помести стъклото. — Ето една!
На монитора се виждаше как се образува клетка.
— Тази се справя по-добре от останалите — каза Рейнхарт.
— Става доста голяма. — Доней повиши степента на увеличението. — Гледайте, започва да се дели!