— Какво казва Флеминг? — попита Рейнхарт.
— Не ми говори, откакто…
— Къде е? — попита Гиърс.
— Вероятно пие.
— Продължава значи, а? — Гиърс погледна нагоре, за да покаже колко е безнадежден случаят, което ненадейно вбеси страшно Джуди.
— А какво очаквате да прави след всичко, което се случи? Да играе на дама ли? — Тя отново се обърна със слаба надежда към Рейнхарт. — Аз се привързах много към… към всички тях. Възхищавам им се.
— Мило мое момиче, аз не съм в състояние… — Рейнхарт избягна погледа й. — Вероятно е по-добре, че вече се знае.
Джуди се хвана, че стои мирно. Тя се обърна към Гиърс.
— Може ли да ме освободите от работа?
— Не.
— В такъв случай мога ли да получа друга задача?
— Не.
— Тогава мога ли да подам оставката си?
— Не и по време на извънредно положение. — Тя забеляза, че очите на Гиърс са разположени много близко едно до друго. Те се втренчиха право в нея — безизразните очи на началник. — Ако не беше хубавата ви характеристика, бих казал, че не сте дораснала за тази работа. При това положение смятам, че просто сте объркана поради влиянието на един учен, особено на такъв темпераментен и безотговорен учен като Флеминг.
— Той не е безотговорен.
— Нима?
— Не и когато става дума за важни неща.
— Важни в този лагер са средствата за оцеляване. Подложени сме на голям натиск.
— За военните всичко е военно — ледено се обади Рейнхарт. Той прекоси стаята и погледна през прозореца, неспокойно кръстосал отзад малките си ръце. — Знаете ли, това място е мрачно. На всички ни действува на нервите.
След неговото избухване Гиърс бе необичайно сговорчив. Той направи за Доней всичко възможно, веднага осигури нова апаратура в замяна на счупеното от Флеминг и изобщо се солидаризира с нея. Рейнхарт се бореше с всички сили да задържи позициите си, а Джуди се върна към своите задължения с мрачно отчаяние. Тя дори събра смелост да се срещне с Флеминг, но стаята му беше празна, както бяха празни и трите бутилки уиски до леглото му. С изключение на един-единствен път след смъртта на Бриджър той не продума на никого.
Доней веднага се върна към работата си и Кристин й помагаше, като правеше сравнително простите изчисления за компютъра. След седмица те направиха друг успешен синтез на клетка и тъкмо я наблюдаваха с поправения микроскоп в късната вечер, когато вратата на лабораторията се разтвори с трясък и на прага застана олюляващият се Флеминг.
Доней се изправи и го погледна. Той не носеше нито сако, нито връзка, ризата му беше измачкана и мръсна, а лицето му бе покрито с набола, небръсната от седмица брада. Сякаш всеки миг щеше да изпадне в делириум тременс.
— Какво искате?
Той й хвърли изцъклен поглед и залитна напред.
— Моля, напуснете.
— Виждам, че си имате нова апаратура — прегракнало изрече той и се усмихна тъпо и разкривено.
— Точно така. Ще ни оставите ли сега?
— Бриджър е мъртъв. — Той глуповато й се ухили.
— Знам.
— Продължавате, като че ли нищо не се е случило — беше трудно да се разбере какво говори. — Но той е мъртъв. Никога няма да се върне.
— Всички го знаем, доктор Флеминг.
Той отново залитна напред.
— К’во правите тук?
— Това си е лично наша работа. Ще си отидете ли? — Тя стана и мрачно тръгна към него. Той примигваше насреща й, а усмивката му бавно се стопяваше.
— Беше най-старият ми приятел. Глупак беше, но бе моят…
— Доктор Флеминг — рече тихо тя, — ще си отидете ли или да повикам охраната?
Той й хвърли един поглед, сякаш се мъчеше да я види през мъгла, после сви рамене и се измъкна навън. Тя го последва до вратата и я заключи зад гърба му.
— Можем да минем и без това — каза тя на Кристин.
Флеминг едва намери пътя до бунгалото си, извади една полупразна бутилка уиски от чекмеджето на бюрото си и я изля в умивалника. После се тръшна на леглото и спа двайсет и четири часа. На следващата вечер се изкъпа, избръсна се и взе да стяга багажа си.
Новата клетка растеше с фантастична скорост. Само след няколко часа Доней трябваше да я премести от предметното стъкло на микроскопа в малка вана с течна хранителна среда, а на следващата сутрин трябваше да бъде прехвърлена в по-голяма вана. Тя продължи да се дели през целия ден, през който Флеминг спа непробудно, и до вечерта Доней бе принудена да се обърне за помощ към Гиърс, който се зае с проблема с чувство на собственик и поръча на хората си да направят дълбок резервоар, който се отопляваше с електричество, имаше канал за подаване на храна в горната си част и наблюдателно прозорче в средата на предната стена. Призори новото създание бе извадено от станалата му тясна вана, бе вдигнато от четирима асистенти и бе поставено в резервоара.