— Да.
— Вероятно е доста примитивно, но това е следващата крачка. Доней си мисли, че използува машината, но всъщност машината използува нея!
— Което е следващата крачка към какво? — небрежно попита Рейнхарт.
— Не знам. Нещо като завземане на властта.
— От нас ли?
— Това е единственият възможен вариант.
Рейнхарт се изправи и като прекоси бавно и замислено стаята, постави празната си чаша при останалите.
— Не знам, Джон.
Флеминг явно разбра колебанията му.
— Първите пътешественици сигурно са изглеждали съвсем безопасни за туземците. — Той говореше спокойно. — Любезни стари мисионери със смешни тропически шлемове, които в края на краищата станали техни господари.
— Може би си прав. — Рейнхарт му се усмихна с благодарност; беше както преди, когато и двамата мислеха еднакво. — Това същество изглежда доста странно за мисионер.
— Що за мозък има създанието на Доней? — Рейнхарт сви рамене и Флеминг продължи: — Дали мисли като нас, или мисли като машината?
— Ако изобщо може да мисли.
— Щом има око, значи има нервни центрове; сигурно има и мозък. Но какъв?
— Вероятно също е примитивен.
— Защо? — настойчиво попита Флеминг. — Защо пък машината да не направи придатък на собствената си памет един компютър, който функционира по същия начин, само дето е подчинен на органично тяло.
— Какво му е ценното на един такъв компютър?
— Ценното на едно органично тяло ли? На машина със сетива? На машина с око?
— Няма да можеш да убедиш никой друг — каза Рейнхарт.
— Не е нужно да ми го натякваш.
— Трябва да останеш тук, Джон.
— И какво да правя с компютъра?
— Да го контролираш. — Рейнхарт говореше с категоричен тон: бе взел това решение преди няколко часа. Флеминг отрицателно поклати глава.
— Но как? Той е по-умен от нас.
— Нима?
— Не ми трябва да се захващам.
— Според твоята теория точно това ще му бъде удобно.
— Ако не ми вярваш…
Рейнхарт повдигна малката си ръка:
— Готов съм да ти повярвам.
— Унищожи го тогава. В това е спасението.
— Ако се наложи, ще го направим — каза Рейнхарт и отиде до вратата, като че ли въпросът бе решен.
Флеминг рязко се извърна към него.
— Ще го направиш ли? Наистина ли мислиш, че ще можеш? Виж какво стана, когато се опитах да го спра — Доней ме изхвърли. Опиташ ли, ще изхвърлят и теб.
— Те така или иначе искат да ме изхвърлят.
— Какво искат? — Флеминг изглеждаше тъй, сякаш го бяха ударили.
— Великите сили искат да се махнем — отвърна Рейнхарт. — Те само чакат да се разпаднем, за да ни изместят и да се настанят.
— Защо, за бога?
— Защото смятат, че знаят как да го използуват по-добре. Но докато сме тук, Джон, ние можем да дръпнем щепсела. И ще го направим, ако се стигне дотам. — Той погледна разтревоженото лице на Флеминг, после към куфарите на пода. — Я по-добре разопаковай тези неща.
Срещата между Флеминг и Доней като че беше заредена с електричество, но не се случи нищо драматично. Той бе достатъчно кротък и Доней се отнесе към него със сдържана насмешка.
— Добре дошъл, скитнико — рече тя и го поведе да види създанието в резервоара.
То си плаваше мирно в хранителния разтвор; беше открило прозорчето и прекарваше голяма част от времето, като се взираше навън с огромното си око без клепачи. Флеминг също го изгледа втренчено, но то не даде никакъв признак, че вижда нещо.
— Може ли да се общува с него?
— Мило момче, — Доней му говореше като на някой първокурсник, — не сме имали време да научим за него каквото и да било.
— Има ли гласни струни или нещо подобно?
— Не.
— Хм! — Флеминг се изправи и погледна към горната част на резервоара. — Като че ли е плах опит да се създаде човек.
— Човек ли? Не ми прилича на човек.
Флеминг се отправи към залата на компютъра, където Кристин наблюдаваше дисплея.
— Изведе ли нещо на принтера?
— Не. Нищо. — Кристин изглеждаше озадачена. — Но очевидно става нещо.
Лампичките на дисплея присвятваха непрекъснато — сякаш машината работеше за себе си, без да извежда резултати.
През следващите два-три дни не се случи нищо. След това Флеминг намота около резервоара намотка, свързана с компютъра. Той не обясни — всъщност не можеше да обясни защо го прави, но тозчас компютърният дисплей започна да проблясва неистово. Кристин изтича от лабораторията.
— Циклоп е ужасно възбуден! Мята се в резервоара.