Те чуваха как в другата стая съществото се блъска в стените и разплисква течността. Флеминг изключи намотката и шумът престана. Когато отново я свърза, съществото реагира отново, но на изходния принтер не се появи нищо. Рейнхарт намина да види как върви работата и тримата с Доней и Флеминг направиха опита за трети път, но не можаха да разберат нищо.
На следващия ден Флеминг ги извика отново.
— Искам да направя един експеримент — рече им той. Отиде до дисплея и застана с гръб към него между двата тайнствени терминала, които не бяха използували досега. След минута свали пластмасовите им защитни покривала и отново застана между тях. Нищо не се случи.
— Ще постоиш ли тук за малко? — обърна се той към Рейнхарт и се отдръпна, за да може професорът да заеме мястото му. — Имай предвид, че не бива да ги докосваш. Напрежението между тях е повече от хиляда волта.
Рейнхарт застана съвсем неподвижно с гръб към дисплея и глава между терминалите.
— Чувствуваш ли нещо?
— Съвсем слабо… — Рейнхарт млъкна. — Нещо като световъртеж.
— Нещо друго?
— Не. — Рейнхарт се отдръпна от компютъра.
— Сега добре ли си?
— Да — отвърна той. — Сега не усещам нищо.
Флеминг повтори опита с Доней, която не усети нищо.
— Биотоковете на различните индивиди са с различна сила — каза тя. — Очевидно при мен тя е по-малка, както и при Флеминг. Твоите биотокове са по-силни, Ърнест, затова индуцираха утечка. Опитай ти, Кристин.
Кристин доби уплашен вид.
— Няма страшно — рече Флеминг. — Застани така, че главата ти да бъде между тези две неща, но не ги докосвай, защото ще те изпекат.
Кристин застана там, където бяха стояли и другите. За миг като че ли не усети нищо, после се вцепени, очите й се затвориха, изгуби съзнание и падна по лице. Хванаха я и я положиха на един стол, а Доней повдигна клепачите й, за да види очите.
— Ще се оправи. Просто е припаднала.
— Какво стана? — попита Рейнхарт. — Да не би да пипна нещо?
— Не — отвърна Флеминг. — Така или иначе е по-добре да поставя предпазните покривала.
Той ги сложи и потъна в размисъл, докато Доней и Рейнхарт свестяваха Кристин, като навеждаха главата й между коленете и мокреха челото й с вода.
— Ако между тези терминали има разряд и там се внесе биотоковото поле на мислещ мозък…
— Почакай — нетърпеливо рече Доней. — Мисля, че идва на себе си.
— Ами, нищо й няма. — Флеминг погледна замислено към дисплея и двата терминала, покрити с шлемове. — Биополето ще промени тока между тях — ще го модулира. Мозъкът ще реагира; може би получава информация, може би дава и получава информация.
— За какво говориш? — попита Рейнхарт.
— За тези неща тук! — Флеминг гореше от възбуда. — Мисля, че знам за какво служат. Те са средство за влагане на данни и получаване на информация от машината.
Доней го изгледа недоверчиво.
— Тя е просто една нервна млада жена. Вероятно е добър обект за хипноза.
Кристин се съвзе и примигна.
— Здрасти — усмихна им се едва. — Припаднах ли?
— Право да си кажем, да — рече Доней. — Сигурно имаш страхотно излъчване.
— Така ли?
Рейнхарт й подаде чаша вода. Флеминг се обърна към нея и се усмихна широко.
— Ти току-що направи огромна услуга на науката. — Той кимна към терминалите. — По-добре се пази да не попадаш между тях.
После пак се обърна към Рейнхарт.
— Цялата работа е там, че ако имаме мозък — не човешки, а такъв който работи по начин, проектиран от машината, тогава се осъществява връзка. Ето как е предназначена да общува. Нашият начин да въвеждаме отговорите си е ужасно тромав. Цялата тая работа с принтерите…
— Искаш да кажеш, че може да чете мисли ли? — пренебрежително попита Доней.
— Казвам, че два мозъка могат да общуват посредством биополетата си, ако са от подходящ тип. Ако вземете вашето създание и му пъхнете главата между тези два терминала…
— Не виждам как ще го направим.
— То го иска! Затова е неспокойно… и двамата са неспокойни. Искат да се свържат. Съществото се намира в електромагнитното поле на машината, а тя знае какви логически възможности й дава това. Ето над какво е работил компютърът, без да ни го съобщава.
— Циклоп не може да бъде ваден от хранителния разтвор — каза Доней. — Ще умре.
— Това сигурно е било предвидено.
— Би могъл да нагласиш електроенцефалограф — каза Рейнхарт. — От тия, които използуват за мозъчни изследвания. Сложи няколко електрически сонди на главата на Циклоп и прекарай коаксиален кабел от тях до терминала, за да пренася информацията. Ще трябва да ги свържеш чрез трансформатор, иначе ще екзекутираш Циклоп.