— Не виждам как ще му представим в аналитичен вид структурата на човека — каза Рейнхарт.
— Не е необходимо. Той продължава да прави интелигентни догадки и ние трябва просто да внасяме правилните отговори обратно. Това е старата игра. Само не мога да разбера защо досега още не е изнамерил някой по-бърз начин. Сигурен съм, че може. Вероятно съществото не е оправдало очакванията му.
— Искаш ли да опиташ? — обърна се Рейнхарт към Доней.
— Готова съм на всичко — отвърна тя.
И така започна следващият етап от проекта, като Кристин работеше с компютъра — взимаше разчетения материал и въвеждаше обратно резултатите. През цялото време тя изглеждаше нервна и напрегната, но не казваше нищо.
— Искаш ли да се преместиш на друга работа? — попита я Флеминг една вечер, когато бяха сами в сградата на компютъра.
— Не. Работата ми е увлекателна.
Флеминг погледна замисленото й красиво лице. Той бе престанал да флиртува така, както правеше преди да възникне интересът му към нея, когато тя бе просто едно от момичетата в лабораторията. Той пъхна ръце в джобовете си, обърна се и напусна сградата. Щом си отиде, тя прекоси залата за управление и отиде в лабораторията. Струваше й известно усилие да влезе в стаята с резервоара, спря за миг на вратата с изопнато лице и събра сили. Освен непрестанното бръмчене на компютъра, не се чуваше никакъв звук, но когато тя приближи наблюдателното прозорче, съществото започна да мърда насам-натам, като се блъскаше в стените и изплискваше течност от отвора.
— Кротко! — каза тя гласно. — По-кротко! — Машинално се наведе и погледна през прозорчето — окото бе там и неотклонно я наблюдаваше, но съществото ставаше все по-възбудено и размахваше израстъците на медузоподобното си тяло. Кристин прокара ръка по челото си — беше се замаяла от навеждането, но окото сякаш притежаваше хипнотична сила. Тя остана така една дълга минута, после още една, губейки способността си да мисли. Бавно, сякаш не по своя собствена воля, лявата й ръка се плъзна нагоре по резервоара и пръстите й потърсиха проводника, който водеше към кабела на енцефалографа. Те го докоснаха и потръпнаха, когато слабият ток мина през тях.
Щом тя докосна проводника, съществото се успокои. То продължаваше да я гледа втренчено, но не помръдваше. Като се изключи бръмченето на компютъра, в сградата бе съвършено тихо. Все още стиснала проводника, тя се изправи бавно като в транс. Кабелът бе хлабаво прикрепен — от резервоара минаваше по стената на лабораторията. Ръката й пипнешком следваше кабела, Кристин пристъпи сковано до стената, тръгна покрай нея и стигна до вратата на компютърната зала. Очите й бяха отворени, но втренчени и невиждащи. Кабелът изчезна в един отвор, пробит в дървената каса на вратата, и тя сякаш се обърка, като не можа да го проследи с ръка по-нататък. Тогава вдигна другата си ръка и отново сграбчи кабела зад вратата.
Дясната й ръка се отпусна и Кристин премина в другата зала, като държеше кабела с лявата си ръка. Движейки се бавно покрай стената, тя стигна до края на шкафа с управляващото оборудване, като дишаше тежко, сякаш сънуваше кошмар. Кабелът влизаше в трансформатора под контролното табло. Светлинките по таблото проблясваха непрестанно в някакъв хипнотичен ритъм и погледът й се прикова в тях така, като че ли гледаше окото на онова същество. Тя постоя малко, сякаш нямаше намерение да се помръдне оттук; после лявата й ръка бавно пусна кабела. Дясната отново се вдигна и пръстите на двете ръце сграбчиха проводниците с високо напрежение, които излизаха от трансформатора и бяха свързани с терминалите над главата й. Те бяха изолирани до самите терминали, където краищата им бяха оголени и прикрепени към издадените дискове. Ръцете й бавно се плъзнаха към тях, сантиметър по сантиметър.
Лицето й беше безизразно и бледо и тя започна да се полюлява, както в деня, когато Флеминг за пръв път я накара да застане между терминалите. Здраво стискаше проводниците и пръстите й бавно пълзяха по тях. После докосна оголените им краища.
Всичко стана много бързо. Тялото й се сгърчи, когато през него премина ток с високо напрежение. Тя закрещя, краката й се подгънаха, главата й се отметна назад и Кристин увисна като разпната. Лампичките на дисплея светнаха до една, озарявайки ослепително изкривеното й сгърчено лице, а от другата стая се чу шумно и настойчиво блъскане.
Всичко продължи около десет секунди. После крясъкът изведнъж секна, от таблото с предпазителите над нея се чу силна експлозия, лампите угаснаха, пръстите й изпуснаха голите проводници и тя тежко падна на пода като посечена. За миг настъпи тишина. Съществото престана да се блъска и бръмченето на компютъра внезапно спря. Аларменият звънец зазвъня.