— За изпълнението на експеримента ще отговарям аз.
— Вие ли?
Вероятно Хънтър бе свикнал да го обиждат и това предизвика само слаба насмешлива усмивка по широкото му грубовато лице.
— Разбира се, аз съм само един скромен лекар. Главният ръководител ще бъде доктор Гиърс.
— Ами ако професор Доней е против?
— Не е против. В действителност тя изобщо не се интересува от организационните въпроси. Нашата работа ще бъде да си осигурим всички необходими условия. Доктор Гиърс ще има решаващата дума, що се отнася до компютъра, а аз ще му помагам при биологичните експерименти. Сега за вас… — Той вдигна един лист от бюрото на директора. — Вие сте били командирована към министерството на науката. Е, можете да го забравите. Сега сте пак при нас. Ще отговаряте за охраната при изпълнението на нашата работа.
— Програмата на професор Доней ли?
— Да. Мисля, че ще получим нова форма на живот.
— Нова форма на живот?
— Спира ви дъхът, нали?
— Каква форма?
— Още не ни е известно, но когато научим, ще запазим тайната само за себе си, нали? — Той й се ухили похотливо. — Дадена ни е привилегията да акушираме при раждането на едно велико откритие.
— Ами доктор Флеминг? — попита тя, впила поглед право пред себе си.
— Той остава по молба на министерството на науката, но аз смятам, че тук не му е останало кой знае какво още за вършене.
Флеминг и Доней приеха новината за преместването на Рейнхарт почти без коментари. Доней бе напълно погълната от това, което правеше, а Флеминг бе изолиран и самотен. Едничкия човек, с когото би могъл да си каже някоя дума, бе Джуди, но той я отбягваше. При все че двамата с Доней работеха заедно, още си нямаха доверие и никога не говореха свободно за други неща, освен за експеримента. Дори в това отношение му беше трудно да й повлияе, станеше ли дума за някой основен въпрос.
— Предполагам — рече тя, докато стояха до изходния принтер и проверяваха последните групи числа, — че всичко това е информацията, която е внасял Циклоп.
— Тя е само една част. Останалото компютърът е научил от Кристин, когато я е пипнал.
— Какво би могъл да научи?
— Помниш ли, като казвах, че трябва да има по-бърз начин да получи информация за нас?
— Помня, че ти беше много нетърпелив.
— Не само аз. Мисля, че в тези няколко секунди, преди да изгърмят бушоните, е получил повече данни за физиологията ни, отколкото ти би могла да обработиш за цял живот.
Доней изсумтя сухо и презрително и го остави да следва собствените си мисли. Той вдигна парче кабел и приближи към контролната апаратура, застана пред просветващото табло и замислено хвана двата оголени края. Пресегна се към единия от терминалите и закачи на него единия край на кабела, а после, като го държеше за изолационната обвивка, бавно приближи другия край към отсрещния терминал.
— Какво се опитваш да направиш? — Доней бързо прекоси залата. — Ще стане късо съединение.
— Нищо подобно — рече Флеминг. Той допря голия край на кабела до терминала. — Виждаш ли?
При допира се появи само една малка искра. Флеминг пусна кабела и стоя няколко секунди, потънал в размисъл. После бавно вдигна двете си ръце към терминалите така, както бе направила Кристин.
Доней пристъпи напред, за да го спре.
— За бога!
— Не се бой! — Флеминг докосна едновременно двата терминала, но нищо не се случи. Той стоеше така с разперени ръце и стискаше металните дискове, докато Доней го наблюдаваше със смесица от неверие и страх.
— Не ти ли стига толкова много смърт?
— На него му стига. — Той отпусна ръцете си. — Научил се е. Не е знаел за ефекта на високото напрежение върху органичната материя, докато не е хванал Кристин тук. Освен това не е знаел, че това ще повреди и него. Сега вече знае и взема предпазни мерки. Ако се опиташ да направиш късо съединение между тези електроди, той ще намали напрежението. Опитай, ако искаш!
— Не, благодаря. До гуша ми дойде от чудатите ти идеи.
Флеминг я погледна студено.
— Това пред теб не е просто апаратура, а мозък, при това дяволски развит мозък.
Отговор не последва и той напусна залата. Въпреки напрегнатата работа по отбраната, Гиърс намираше време и начини да помага на Доней. Той бе от ония хора, които се нахвърлят на работата като скакалци — ръководството на много дейности едновременно задоволяваше някакъв подсъзнателен стремеж и може би заместваше съзидателния гений, който му се беше изплъзнал. Уреди тя да получи още апаратура и оборудване и докладваше за напредъка на работата й с растяща гордост. Справяше се по-добре от Рейнхарт.