Към сградата на компютъра бе построена нова лаборатория, в която бе инсталиран огромен и изключително сложен синтезатор на ДНК, а през следващите седмици бяха поставени нов модел рентгенов апарат и химични синтезатори на фосфатни съставки, дезоксирибоза, аденин, тимин, цитозин, тирозин и други компоненти, нужни за създаването молекулите на ДНК — семената на живота. За няколко месеца те получиха спирала на ДНК, съставена от около пет билиона кодирани нуклеотиди, а до края на годината направиха генетичен набор от петдесет хромозома — подобни, ала повече на брой в сравнение с генетичния набор на човешки индивид.
В началото на февруари Доней докладва за появата на жив, очевидно човешки ембрион.
Хънтър бързо се отправи към лабораторията, за да го види. Докато прекосяваше компютърната зала, той мина покрай Флеминг, но не му каза нищо. Флеминг се занимаваше със своята част от работата, както бе обещал, и не беше правил никакви опити да помага в биохимичната част. В лабораторията Хънтър завари Доней да стои наведена над малка кислородна палатка, заобиколена от апаратура и няколко свои асистенти.
— Живее ли?
— Да. — Доней се изправи и го погледна.
— Как изглежда?
— То е бебе.
— Човешко бебе ли?
— Според мен да, макар да се съмнявам, че Флеминг ще каже същото. — Тя доволно се усмихна. — Освен това е момиче.
— Направо не мога да повярвам. — Хънтър надникна в кислородната палатка. — Мога ли да погледна?
— Няма кой знае какво за гледане — само един вързоп.
Под пластмасовото покривало на палатката имаше нещо, което би могло да бъде човек, но тялото му бе плътно увито в одеяло, а лицето му — закрито с маска. От маската излизаше гумена тръбичка, минаваше покрай шията и изчезваше под одеялото.
— Диша ли?
— С чужда помощ. Пулсът и дишането са нормални. Тегло два килограма и деветстотин грама. Когато за пръв път дойдох тук, никога не бих повярвала, че… — Думите й пресекнаха от внезапно и неочаквано вълнение. Когато продължи, гласът й бе по-мек. — Сбъдна се мечтата на алхимиците да направят злато. Или живот. — Тя потупа гумената тръбичка и възвърна обичайния си грубоват маниер на говорене. — Храним я интравенозно. Може да се види, че й липсва инстинкт за сукане. Ще трябва да я научите.
— Давате ни доста сериозна задача — рече Хънтър равнодушно, ала вече бе угрижен за формалните задачи.
— Давам ви човешки живот, създаден от човешки същества. На природата са й трябвали два милиарда години, за да свърши тая работа — на нас ни трябваха четиринайсет месеца.
Хънтър си възвърна обичайния официален лекарски тон:
— Позволете ми пръв да поднеса поздравленията си!
— Звучи така, сякаш си е съвсем нормално раждане — каза Доней, като успя да изсумти и в същото време да се усмихне.
Малкото същество в палатката, изглежда, наддаваше добре от интравенозната си храна. Растеше средно по един сантиметър на ден и очевидно нямаше да прекара обичайното човешко детство. Гиърс докладва на генералния директор на научноизследователския институт при министерството на отбраната, че при настоящия си растеж то ще достигне размерите на възрастен индивид след три-четири месеца.
Официалната реакция към събитието бе смесица от гордост и потайност. Генералният директор изпрати подробен доклад и го адресира като „свръхсекретен“. Той го предаде на министъра на отбраната, който, от своя страна, го съобщи в резюме на учудения и объркан министър-председател. На правителството новината бе поверена под най-строга тайна и Ратклиф се завърна в своя кабинет в министерството на науката разтърсен и несигурен какво да прави по-нататък. След дълги размишления той се обърна към Осборн, който, от своя страна, писа на Флеминг, настоявайки за отделен доклад.
Флеминг отговори с две думи: „Убийте го!“ Своевременно бе извикан в кабинета на Гиърс да даде обяснение.
— Почти не виждам — рече Гиърс със силно присвити зад очилата очи — какво общо имате вие с това.
Флеминг удари с юмрук по огромното бюро.
— Член ли съм на екипа или не съм?
— Да, в известен смисъл.
— Тогава може би ще ме изслушате. Може да изглежда като човек, но това не е човешко същество. То е придатък на компютъра, както и предишното създание, само че сега е по-съвършено.
— Основава ли се на нещо тази теория?
— Основава се на логиката. Другото създание бе плод на налучкване, първи опит да се създаде организъм по наше подобие, който да приемем. Този опит е по-успешен, защото е основан на повече информация. Аз съм работил върху нея и знам колко целенасочено е дадена тя.
Гиърс поотвори очи.
— И сега, след като сме постигнали това чудо, вие предлагате да го убием, така ли?