Те се отправиха заедно към лабораторията. Хънтър ръководеше операцията. Той вдигаше долния край на палатката, а Доней го наблюдаваше. Под палатката се намираше тясно легло на колелца, което двама асистенти внимателно издърпаха. Останалите стояха наоколо, докато леглото с порасналото женско създание в него се плъзгаше вън от палатката — отначало се появиха краката й, покрити с чаршаф, после тялото, също покрито. Тя лежеше по гръб и когато се показа лицето й, Джуди ахна. Беше силно и красиво лице с широки скули и едри северни черти. Дългата й светла коса бе пръсната по възглавницата, очите й бяха затворени и тя дишаше спокойно, като че ли спеше. Приличаше на префинено русо копие на Кристин.
— Това е Кристин! — прошепна Джуди. — Кристин!
— Не може да бъде — грубо каза Хънтър.
— Има известна външна прилика — призна Доней.
Хънтър я прекъсна:
— На онова момиче направихме аутопсия. Освен това беше брюнетка.
Джуди се обърна към Флеминг:
— Това да не е някакъв ужасен номер?
Той поклати глава.
— Не се оставяй да те измами! Не се оставяйте да ви измами! Кристин е послужила само за модел.
Никой не проговори, докато Доней мереше пулса на момичето и се надвеси да погледне лицето й. Очите се отвориха и безизразно се втренчиха в тавана.
— Какво означава това? — попита Джуди. Тя си спомни мъртвата Кристин, но въпреки всичко това създание невероятно приличаше на нея, и при все това беше живо.
— Означава, че компютърът е взел едно човешко същество и е направил копие — каза Флеминг, сякаш отговаряше на всички. — Сгрешил е в някои неща — цвета на косата например, но като цяло е свършил доста добра работа. Човешката анатомия може да се изрази в числа, което е и направил; после ни накара да ги въведем.
Хънтър погледна Доней и даде знак на асистентите да вкарат леглото в близкото отделение.
— Все пак компютърът ни направи това, което искахме — каза Доней.
— Нима? Важен е мозъкът — тялото няма никакво значение. Той не е създал човешко същество, а същество от друг свят, което прилича на човек.
— Доктор Гиърс ни каза за теорията ви — рече Хънтър и се отдръпна от събуждащото се в леглото момиче. Доней се поколеба за миг, преди да го последва.
— Може би си прав — каза тя. — Това ще направи нещата още по-интересни.
Флеминг се овладя с явно усилие.
— Какво ще правите с него?
— Ще го… ще я образоваме.
Флеминг се обърна и се отправи към залата на компютъра, а Джуди го последва.
— Какво му е лошото? — попита тя. — Всички останали…
Той се нахвърли срещу нея:
— Когато по-развит разум срещне по-примитивен, той го унищожава. Ето кое е лошото! Човекът от желязната ера е унищожил човека от каменната ера, бледоликите са смазали червенокожите. А какво е останало от Картаген, след като римляните са го прегазили?
— Толкова ли е лошо в края на краищата?
— За нас е лошо!
— Защо трябва да…
— Силните са безжалостни към слабите.
Тя колебливо го докосна по ръката:
— Тогава ще е по-добре слабите да се държат един за друг.
— За това трябваше да помислиш по-рано — рече той.
Джуди не беше толкова глупава, за да го предизвиква повече — тя се върна към своя живот, като го остави сам със собствените му тревоги и съмнения.
Тази година нямаше ранна пролет. Студеното мрачно време продължи до края на април в унисон с мрачното безпросветно настроение в лагера. Нищо не вървеше, освен експериментът на Доней. Постоянните сътрудници на Гиърс и екипите за усъвършенствуване на ракетите работеха напрегнато, но без особен успех; пробните изстрелвания бяха повече от всякога, но задоволителни резултати нямаше. След всеки безплоден опит сивите валма на облаците над Атлантика отново се спускаха към сушата, сякаш да покажат, че никога нищо няма да се промени или подобри.
Само момичето цъфтеше като екзотично цвете в оранжерия. В лабораториите на Доней бе подредено отделение с жилищни помещения за момичето. Тук се грижеха за нея и я подготвяха за ролята й като за принцеса от приказките. Кръстиха я на мястото, откъдето идваше — Андромеда, и я учеха да яде, да пие, да стои изправена и да се движи. Отначало бавно се учеше да управлява тялото си — както каза Доней, липсваха й нормалните детски инстинкти, свързани с физическото развитие; скоро обаче стана ясно, че е в състояние да поглъща знания с изумителна бързина. Изобщо не беше необходимо да й се повтаря. Веднъж схванала нещо, тя се справяше без колебание или усилие с него.
Така беше и с речта. Отначало тя сякаш нямаше никакво понятие — никога не бе плакала, както плачат бебетата, и трябваше да я учат като глухо дете да усети вибрациите на гласните си струни и тяхното предназначение. Ала щом схвана за какво служат, тя започна да учи езика още докато й говореха. За няколко седмици стана грамотна и можеше да разговаря.