— Какво му се е случило? — Доней влезе забързано, следвана от Гиърс.
— Убито е с електрически ток. — Флеминг разклати жиците пред очите й. — Станало е отново късо съединение и то е било убито.
Гиърс надникна в резервоара и с отвращение се отдръпна.
— Какво си направил с регулаторите? — настоятелно попита той.
Флеминг хвърли овъглените останки от проводниците.
— Нищо. Компютърът знае как да регулира волтажа си, знае как да гори плът, знае как да убива.
— Но защо? — попита Гиърс.
Всички неволно погледнаха към вратата на компютърната зала. Там стоеше момичето.
— Заради нея! — Флеминг се отправи решително към нея с издадена брадичка. — Току-що му каза, нали? Сега той знае, че ти си по-добър роб. Онова нещастно създание не му беше нужно повече. Това ти каза, нали?
Тя го изгледа спокойно.
— Да.
— Видяхте ли?! — Той се завъртя към Гиърс. — Имате си убиец! Това, което стана с Бриджър, може да беше нещастен случай, както беше и с Кристин, макар че аз по-скоро бих го нарекъл непредумишлено убийство. Това обаче си е чисто предумишлено убийство!
— Но това бе само едно примитивно създание — обади се Гиърс.
— И беше излишно! — Той отново се обърна към момичето: — Нали?
— То пречеше — отвърна тя.
— Следващия път може би ще пречите вие или аз, или който и да било от нас.
Тя продължи да стои напълно безучастно.
— Просто унищожихме ненужен материал.
— Вие ли?
— Компютърът и аз. — Тя докосна с пръсти главата си.
Флеминг присви очи.
— Ти си същата, нали? Споделен интелект.
— Да — беззвучно отвърна тя. — Разбирам…
— В такъв случай разбери следното! — От възбуда Флеминг повиши глас и приближи лице до нейното. — Ето ти информация! Да се убива е грях!
— Грях ли? Какво е „грях“?
— Преди ти говореше за убийство — обади се Гиърс.
— О, господи! — яростно изрече Флеминг. — Няма ли някъде поне един здравомислещ човек?
Той отново изгледа втренчено Андромеда и почти тичешком напусна залата.
Болдършо Фел си беше почти същият както навремето, когато Рейнхарт за пръв път бе завел Джуди да го види. Тревата и пиренът бяха скрили следите от строителството из пустата околност и по стените на сградите имаше черни бразди там, където водосточните тръби бяха преливали по време на зимните бури; но трикраката арка все още се възправяше над огромната си чаша, а съоръженията и персоналът продължаваха да работят тихо и методично в главната обсерватория. Харви все тъй отговаряше за контролния пулт, клавиатурите на управляващото и изчислителното устройства все тъй се намираха от двете страни на пулта срещу широкия прозорец, а снимките на звездите още висяха по стените, макар и поизбледнели.
Единственото свидетелство за мрачното занимание, което поглъщаше всички, бе една голяма гланцирана карта на света, на която бяха отбелязани с туш трасетата на орбиталните ракети. Картата издаваше онова, което външното спокойствие тук прикриваше — терзанието и нервната възбуда на хората, които наблюдаваха как опасността в небето над тях заплашително нараства. Рейнхарт наричаше картата „Мене, текел, у фарсин“11 и работеше денонощно заедно с екипа на обсерваторията: нанасяше орбитата на всеки нов обект, който се появяваше и пращаше все по-спешни и тревожни доклади в Уайтхол.
През последните месеци бяха проследени почти сто зловещи неидентифицирани ракети, чиято зона на изстрелване бе определена като триъгълник с обиколка около неколкостотин мили в Тихия океан на север от Япония. Никоя от околните държави не признаваше, че са нейни. Както каза Вандънбърг, можеха да бъдат на всеки от тримата им партньори в Обединените нации.
Вандънбърг често посещаваше телескопа и водеше дълги и безплодни разговори с Рейнхарт. Въз основа на откритото досега можеха само да заключат, че това са ракети, изстрелвани от приблизително четиридесет градуса северна дължина и между сто и тридесет-сто и петдесет градуса източна ширина и че прелитат над Русия, Западна Европа и Британските острови със скорост около шестнадесет хиляди мили в час на височина между триста и петдесет и четиристотин мили. След като пресичаха Великобритания, те прелитаха предимно над северната част на Атлантика, Гренландия и Северна Канада, като вероятно стигаха до същата област над Северно Китайско море. Каквото и да бе трасето им, те все се отклоняваха така, че да минат над Англия и Шотландия — очевидно бяха управляеми и ги насочваха съвсем съзнателно към тази малка мишена. Въпреки че за големината и вида им не се знаеше нищо определено, те си имаха сигнал за проследяване и със сигурност бяха достатъчно големи, за да носят ядрен заряд.
11
Според Библията — пророчески слова за близка гибел, изписани с огнени букви на стената в двореца на вавилонския цар Валтасар. — Б.пр.