Изглежда, Бриджър малко се срамуваше от нея. Бе преждевременно сбръчкан и нервен и носеше невзрачно сиво спортно облекло като пощенски чиновник в събота сутрин. Той нерешително се здрависа с Джуди и й хвърли бърз обезпокоен поглед, когато тя му каза: „Чувала съм за вас.“
— Мис Адамсън… — рече Флеминг, докато наливаше уиски. — …мис Адамсън е нашата нова работлива пчеличка, с една дума новото ни прес-аташе.
— Как ти е другото име, миличка? — попита момичето.
— Джуди.
— Да ти се намира малко анкерпласт?
— Защо не питаш на касата? — нетърпеливо се обади Бриджър.
— От вашия екип ли е? — попита Джуди Флеминг.
— Местен талант е. На Денис. Аз нямам време.
— Жалко — рече тя, но той сякаш не я чу и след като отпи още веднъж от шишето, се упъти с несигурна стъпка към пътеката. Бриджър доверително се обърна към нея.
— Какво сте чували за мен?
— Само това, че работите заедно с доктор Флеминг.
— Не ми е по вкуса тая работа. — Имаше огорчен вид, върхът на носа му мърдаше като на заек. — В промишлеността бих получавал пет пъти повече.
— Вие това ли искате?
— Веднага щом оная грамада на хълма заработи, изчезвам оттук.
Той тайно хвърли поглед към Флеминг, после пак се обърна към нея.
— Джон ще остане да търси Златния век и преди да открие нещо, ще остарее. Стар и уважаван. И беден.
— Може би и щастлив.
— Джон никога няма да бъде щастлив. Прекалено много разсъждава.
— С какво прекалявам много? — Флеминг залитна към тях и записа точките си.
— С уискито.
— Е, пийвам си. Трябва да има за какво да се хванеш, брат.
— Ами какво стана с перилата? — попита Бриджър, като помръдваше нос.
— Гледай сега… — Флеминг се тръшна до тях на пейката. — Ще вървим покрай тия перила, после ще направим още една крачка и тях няма да ги има. Говорихме за Галилей. Защо? Защото той е Възраждането. Той, Коперник и Леонардо да Винчи. Това е станало по времето, когато казали: „Бам!“, съборили перилата и е трябвало да стъпят здраво на собствените си нозе в средата на огромната открита вселена.
Той се надигна и взе една тежка топка от купчината. Гласът му се извиси над оглушителната музика и тракането на топките.
— Хората поставили нови прегради още по-надалече. Ала това е следващото възраждане! Един ден, когато никой не обръща внимание, когато всички говорят за политика, футбол и пари… — той заплашително се надвеси над Бриджър — …тогава всяка известна нам преграда ще бъде пометена изведнъж — бам! — ето така! — Той замахна силно с топката и събори бутилките кока-кола от масата.
— Ей! Внимавай, кретен такъв! — Бриджър скочи, започна да вдига бутилките и да попива разляното с носната си кърпичка. — Извинявайте, мис Адамсън!
Флеминг отметна глава и се ухили.
— Казва се Джуди. Джуди.
Застанал на колене, Бриджър триеше петното върху полата на Джуди.
— Май че ви изцапа.
— Няма значение. — Тя не го и погледна. Беше впила стреснат и удивен поглед във Флеминг. В този момент от радиоуредбата се разнесе: „Доктор Флеминг, моля обадете се на телефона!“
Флеминг се върна след минута, като тръскаше глава, за да поизтрезнее. Издърпа Бриджър от пейката.
— Хайде, момчето ми. Викат ни.
Пред пулта за управление в центъра седеше само Харви и нагласяваше звука на приемника. Прозорецът пред него бе черен като катран и в залата не се чуваше никакъв друг шум освен непрестанно тихо пукане от високоговорителя. Отвън бе тихо, докато не се чу колата на Флеминг.
Бриджър и Флеминг нахлуха през летящата врата и спряха заслепени от светлината. Флеминг с труд насочи мътния си поглед към Харви.
— Какво има?
— Слушайте. — Харви вдигна ръка и те се заслушаха. Наред с пукането, писукането и свистенето от говорителя се носеше слаб единичен сигнал — на интервали, но без да престава.
— Морз — рече Бриджър.
— Не е на групи.
Пак се заслушаха.
— Кратки и дълги — каза Бриджър. — Точно това е.
— Откъде идва? — попита Флеминг.
— Някъде от Андромеда. Прекосявахме я с телескопа…
— От колко време продължава?
— Има около час. Вече прехвърлихме пика.
— Можеш ли да мръднеш рефлектора?
— Мога.
— Нямаме право — обади се Бриджър. — Още не бива да започваме тестове за проследяване.
Флеминг сякаш не го чу.
— Има ли хора при сервоуправлението?
— Да, доктор Флеминг.
— Тогава се опитайте да проследите източника.
— Джон, моля те, послушай ме. — Бриджър хвана Флеминг за ръкава, но напразно.
— Може да е спътник или нещо такова — каза Харви.
— Има ли в орбита нещо ново? — Флеминг се освободи от ръката на Бриджър.
— Доколкото ни е известно, няма.