Джуди приближи до пулта и застана пред него.
— Защо не се откажеш, Джон?
— Това ще те зарадва, нали?
— Нищо подобно, но просто няма смисъл да стоиш и да се терзаеш.
— Прекрасна игра за трима, нали? — Той я погледна язвително. — Аз следя нея, ти следиш мен.
— Не мислиш нито за здравето си, нито за себе си.
— Ревнуваш ли?
Тя нетърпеливо поклати глава.
— Не ставай смешен.
— Всички са така дяволски сигурни. — Той замислено впи очи в контролната апаратура. — Може би съм пропуснал нещо, свързано с това тук… или с нея.
Докато Флеминг и Джуди разговаряха, Андромеда наближи залата. Тя застана на вратата с куп листове в ръка и зачака да свършат разговора си. Беше много спокойна, но в поведението й нямаше и помен от скромност. Когато говореше с Джуди и останалите, които работеха с нея, държането й излъчваше неоспоримо превъзходство и авторитет. Не правеше изключение дори за Гиърс; беше много любезна, но третираше всички като същества с по-низш интелект.
— Бих искала да говоря с доктор Гиърс — обади се тя от прага.
— Сега ли? — Джуди се опита да й отвърне със сдържано презрение.
— Сега.
— Ще проверя дали е свободен — каза Джуди и излезе. Андромеда бавно приближи до пулта, без да обръща внимание на Флеминг, но нещо го изкуши да я спре.
— Харесва ли ти работата?
Тя се обърна и го погледна безмълвно. Той внезапно застана нащрек и се облегна на стола.
— Значи започна да ставаш много нужна тук, а? — рече той с тона, с който имаше навик да говори на Джуди.
Тя строго го погледна. С прекрасното си изваяно лице, с дългата си коса и семплата си рокля, с отпуснатите ръце приличаше на статуя.
— Моля да внимавате какво говорите — каза Андромеда.
— Това заплаха ли е?
— Да. — Тя не наблягаше на думите си, все едно че съобщаваше факт. Флеминг се изправи.
— Боже господи! Ще взема да… — Той изведнъж млъкна и се усмихна. — Може би съм пропуснал нещо.
Каквото и да бе минало през ума му, то остана скрито. Тя се извърна, за да излезе.
— Чакай малко!
— Заета съм.
Но се обърна и изчака. Той бавно се приближи до нея и я разгледа насмешливо от главата до петите.
— Ако искаш да направиш впечатление, ще трябва да се издокараш. — Тя не помръдваше. Флеминг вдигна ръка и отметна косата й. — Трябва да си решеш косата назад, за да видим как изглеждаш. Много си красива.
Тя отстъпи назад и ръката му се отпусна, но продължаваше да го гледа, заинтригувана и смаяна.
— Или пък можеш да се парфюмираш — каза той. — Като Джуди.
— Това е, дето мирише, нали?
Той кимна.
— Да не е много екзотичен. Лавандулов одеколон или нещо подобно. Но да е хубаво.
— Не ви разбирам. — Малка бръчица проряза гладката повърхност на челото й. — Хубаво — грозно. Добро — лошо. Логически няма никаква разлика.
Той продължи да се усмихва.
— Ела тук.
Тя се поколеба, после пристъпи към него. Спокойно и съвсем преднамерено той я ощипа по ръката.
— Ох! — Андромеда отстъпи назад с внезапна уплаха в погледа и разтърка мястото, където я беше ощипал.
— Хубаво ли е или лошо? — попита той.
— Лошо.
— Защото си направена така, че да усещаш болка. — Флеминг отново протегна ръка и тя се отдръпна. — Този път няма да боли.
Като сърна, галена от дете, тя стоеше сковано, докато той нежно докосваше челото й — покорна, но готова да побегне всеки момент. Пръстите му се спуснаха по бузата, после по голата й шия.
— Хубаво ли е или лошо?
— Хубаво. — Тя искаше да види какво ще направи той по-нататък.
— Създадена си да усещаш удоволствията. Знаеше ли това? — Той кротко дръпна ръката си и се отдалечи от нея. — Съмнявам се дали е така, но като са ти придали човешки форми… Хората не живеят по законите на логиката.
— Вече забелязах. — Сега тя бе по-уверена в себе си, както преди този разговор, но все още цялото й внимание бе съсредоточено върху Флеминг.
— Ние живеем чрез чувствата си. Оттам идват инстинктите ни за добро или зло — естетическите и моралните ни критерии. Без тях досега да сме се самоунищожили.
— Правите всичко възможно, нали? — Тя погледна с презрителна усмивка листовете в ръцете си. — Вие сте като деца с вашите ракети.
— Мен не ме слагай в сметката.
— Не ви слагам. — Тя замислено го изгледа. — Все едно, ще ви спася. Всъщност е много просто — с лек жест тя посочи листовете.
Джуди влезе и застана на прага, както бе направила по-рано Андромеда.
— Доктор Гиърс може да ви приеме.
— Благодаря ви.
Сега ролите бяха разменени. Негласно отношенията между тримата се бяха променили. Макар Флеминг да продължаваше да гледа Андромеда, тя отвърна на погледа му по съвсем нов начин.