В последния ден на октомври Бърдит разговаря с министър-председателя, а после позвъни на Гиърс и Рейнхарт.
— Следващият — рече им той.
Рейнхарт и Харви засякоха траекторията на нов обект едва след тридесет и шест часа. Призори те уловиха много слаб сигнал и включиха автоматичната свързваща система.
Сънливият персонал в Торнес се размърда, а Андромеда, която не си даваше много труд, ги наблюдаваше как проверяват информацията чрез компютъра. Оптималното време за изстрелване бе дадено веднага, бе предадено на центъра за управление на изстрелванията и предстартовото броене започна. Много скоро на радарните екрани можеше да се наблюдава и самата цел. В компютърната зала имаше един монитор за Андромеда, втори в центъра за управление на изстрелванията, трети — в Лондон, в командната зала в министерството на отбраната, да добавим и главния монитор в Болдършо, който бе наблюдаван от Рейнхарт. В Болдършо можеше да се чува и сигналът на обекта — едно непрекъснато бип-бип-бип, което усилиха и пуснаха по високоговорителите, така че звуците изпълниха цялата обсерватория.
По високоговорителите в Торнес звучеше предстартовото броене и екипите по изстрелването работеха сръчно около ракетните установки на скалистия бряг. При „нула“ трябваше да излети ракетата за „първия изстрел“, в случай на неуспех — втората ракета, а при необходимост — третата ракета с нови координати на полета, изчислени според времето на излитане. Андромеда категорично заяви, че от това няма да има нужда, но останалите добре знаеха, че грешките са присъщи на хората. Нито Гиърс, нито който и да било от началниците му можеше да си позволи подобен провал.
Броенето стигна до едноцифрените числа, после — до нула. В сивата утрин стартовите ракети пламнаха в алено. Чу се оглушителен шум. Земята се разтърси и издълженият тънък молив се плъзна към небето. След няколко секунди той изчезна зад облаците. В центровете за управление, в командната зала и в обсерваторията тревожни лица го наблюдаваха как се появява на екраните. Единствено Андромеда изглеждаше безразлична и сигурна в себе си.
В Болдършо Рейнхарт, Харви и техният екип наблюдаваха как двете траектории — на целта и на ракетата прехващач бавно приближават една към друга и чуваха бибипкането на обекта все по-ясно и по-силно. После траекториите се пресякоха и в същия момент звукът спря.
Рейнхарт се извъртя към Харви и го тупна с всички сили по гърба — нещо съвсем необичайно за него.
— Успяхме!…
— Попадение! — Гиърс вдигна телефона, за да позвъни в Лондон. Андромеда отмести поглед от екрана, сякаш случилото се бе съвсем маловажно. В Лондон Вандънбърг се обърна към британските си колеги в щаба.
— Какво ви е известно на вас? — рече той.
Тази вечер за пресата бе направено официално изявление:
„Министерството на отбраната съобщи, че нова британска ракета прехващач е унищожила орбитална ракета носител на триста и седемдесет мили над страната. Останките както на ракетата, която е с неизвестен произход, така и тези на прехващача изгоряха при навлизане в земната атмосфера, но прехващането бе следено с радарни съоръжения и може, както твърди министерството, да бъде потвърдено в детайли.“
От Уайтхол се чуха колективна въздишка на облекчение и възторжени поздравления за постижението. Правителството проведе едно необикновено весело заседание и след около седмица министър-председателят отново повика Бърдит.
Министърът на отбраната се представи спретнат и усмихнат, излъчващ самонадеяност и мирис на одеколон.
— Нещо ново? — попита министър-председателят.
— Нищо.
— Няма ли нищо в орбита?
— Сър, след прехващането над страната не е прелитало нищо.
— Добре. — Министър-председателят се замисли. — Рейнхарт и без това заслужаваше титлата „сър“.
— А Гиърс?
— Ами да. Вероятно кавалер на Ордена на Британската империя.
Бърдит се приготви за сериозен разговор:
— А компютърът и неговият… ъ-ъ-ъ агент, сър?
— На младата дама можем да дадем също Ордена на Британската империя — каза министър-председателят, като намигна скришом.
— Искам да кажа — рече Бърдит, — какво ще стане с тях? Министерството на науката си ги иска обратно.
Министър-председателят изглеждаше все така развеселен.
— Не можем да допуснем това, нали? — каза той.
— За компютъра имаме сериозна военна програма.
— Както и сериозна икономическа програма.
— Какво искате да кажете, сър?
— Искам да кажа — спокойно изрече министър-председателят, — че ако тази особена комбинация — компютърът и неговият агент, — можа да направи това за нас, ще можем да постигнем и куп други неща. Разбира се, работата по отбраната трябва да продължи, но в същото време компютърът има огромен индустриален потенциал. Ние искаме да сме не само силни, но и богати. Учените ни дадоха — и аз съм им много признателен — най-съвременния мислещ инструмент в света. Той ще направи възможен бързия напредък на държавата ни в много области. Пък и крайно време беше.