— Мисля, че министър-председателят не се е запознал с доктор Флеминг — прошепна тя.
Гиърс се намръщи; понякога дружелюбието му се изпаряваше.
— Е, много хубаво! — Министър-председателят не можа да измисли какво още да каже на Андромеда. Той се обърна към Гиърс:
— А къде са ракетите?
— Ще ви ги покажа, сър. Бих искал също така да видите и лабораторията.
Те потеглиха, ала Джуди не помръдна.
— Доктор Флеминг… — обади се безуспешно тя, но не я чуха.
Флеминг пристъпи напред.
— Може ли за момент…
— Не сега, Флеминг.
— Но…
— Какво желае този млад човек? — меко попита министър-председателят.
Гиърс пусна една усмивка.
— Нищо, сър. Нищо не иска.
Министър-председателят тактично замълча и продължи обиколката си, а Флеминг, който направи нов опит да се приближи до него, усети ръката на Хънтър върху рамото си.
— За бога! — изсъска Хънтър.
На вратата към лабораторията Гиърс се обърна.
— Не би било зле да ни придружите — каза той на Андромеда, без да обръща внимание на останалите.
— Елате, мила — каза министър-председателят, като й отстъпи да мине първа. — Път на разума и красотата.
Цялата процесия влезе в лабораторията, остана само Джуди.
— Идваш ли? — попита тя Флеминг, който стоеше и втренчено гледаше след тях.
Той поклати глава.
— Беше страхотно, нали?
— Направих, каквото можах.
— Страхотно!
Джуди мачкаше носната си кърпичка.
— Най-малкото можеха да ти позволят да разговаряш с него. Предполагам, че е умен, макар да ми прилича на стара жена.
— Като една друга.
— Коя?
— От Ригър — той й се усмихна едвам, — дето решила да язди тигър. Завършила тъжно ездата — изядена била жената, а тигърът силен — доволно ухилен.
Тя знаеше това весело детско стихче и я обхвана гняв.
— Ние всички отиваме на такава езда, освен теб, така ли?
— Знаеш ли какво ми каза тя току-що?
— Не.
Той промени намерението си и погледна към контролното табло.
— Имам една идея.
— Аз мога ли да я разбера?
— Чуй как прекрасно тиктака — колко ритмично, и колко е изпипан. — Компютърът работеше неспирно; леко жужеше и светлинките равномерно присветваха. — Мърка си, а ние сме в търбуха му. Ами ако сега дръпна щепсела?
— Няма да ти позволят.
— Или да взема някой лост и да го направя на парчета.
— При тая охрана няма да стигнеш далече. Пък и ще го построят отново.
Той извади бележник и няколко листа от едно чекмедже под пулта за управление.
— Тогава ще трябва да му поразтърсим мозъка, нали? Вече поразтърсих младата дама. По-добре е да започнем още сега. — Той забеляза, че Джуди го гледа със съмнение. — Не се безпокой, няма да се наложи да надуваш свирката. Оттук ли ще се върнат?
— Не, ще излязат през лабораторията.
— Добре. — Той започна да преписва някакви числа от листовете в бележника.
— Какво е това?
— Съкратена формула на съществото.
— На Андромеда ли?
— Наричай я, както намериш за добре. — Флеминг продължи да дращи. — Така я нарича машината. Всъщност не е формула, а нещо като личен номер.
— Какво ще правиш?
— Ще я прередя малко.
— Нали няма да повредиш нищо?
Той се изсмя.
— По-добре продължавай с екскурзоводството; това тук ще ми отнеме много време.
— Ще предупредя охраната.
— Предупреждавай когото си щеш.
Тя се поколеба, после се отказа и тръгна да се присъедини към групата. Когато си отиде, той провери числата и приближи с бележника в ръка към входната клавиатура.
— Сега ще ти дам нещо, та хубавичко да се замислиш! — гласно се обърна той към машината, седна и започна да пише.
Едва бе привършил, когато Андромеда се върна.
— Мислех, че ще отидеш да видиш ракетите.
Тя сви рамене.
— Не е интересно.
Лампичките на дисплейното табло започнаха да проблясват по-бързо, изведнъж от изходното устройство се разнесе невероятно тракане и принтерът започна да работи с бясна скорост.
Андромеда учудено вдигна очи.
— Какво става?
Флеминг бързо отиде до принтера и прочете числата, които се редяха на ролката. Той се усмихна.
— Приятелят ти май изгуби самообладание.
Тя прекоси залата и надникна през рамото му.
— Това са глупости.
— Точно така.
Принтерът спря също тъй внезапно, както бе започнал; обгърна ги тишина.
— Какво сте направили? — попита момичето. — То озадачено и неразбиращо прегледа числата. — Това е безсмислено.