Около седмица след произшествието — или наказанието, както го наричаше Флеминг — той се връщаше от разходка по хълмовете, когато видя една огромна блестяща кола пред кабинета на Гиърс и докато минаваше покрай нея, от колата слезе нисък набит мъж с плешива глава.
— Доктор Флеминг! — Плешивият вдигна ръка, за да го спре и поздрави.
— Какво правите тук?
— Надявам се, че нямате нищо против — рече Кауфман. Флеминг се огледа, за да види има ли някой наблизо.
— Махайте се! — изрече той.
— Моля ви, хер доктор, не се притеснявайте — усмихна му се Кауфман. — Аз съм на официално посещение. Няма да ви компрометирам.
— Вие не компрометирахте и Бриджър, нали? — Флеминг посочи с глава към портала. — Изходът е натам.
Кауфман отново се усмихна и извади табакерата с пурите си:
— Пушите ли?
— Пуша лекичко — отвърна Флеминг — по ръбовете. Не ме интересува нито едно ваше предложение. Опитайте в съседната сграда.
— Това и правя. — Кауфман се разсмя, пъхна малка пура между зъбите си и ги стисна. — Точно това правя. Спирам ви, хер доктор Флеминг, за да ви кажа, че няма да ви безпокоя повече. Имам други средства — по-добри и много по-честни.
Той се усмихна пак, запали пурата си и без колебание се отправи към кабинета на Гиърс.
Флеминг изтича до отдела за охрана и сигурност, но и Куодринг, и Джуди бяха излезли някъде. Най-накрая успя да се свърже с Джуди по телефона, но докато тя стигне до кабинета на Гиърс, директорът вече изпращаше Кауфман. Изглежда, между двамата царяха най-сърдечни отношения и Гиърс пушеше една от пурите на Кауфман.
— Като бизнесмен ви казвам — говореше Кауфман, — самият процес е без особено значение. Не сме любопитни; важен е резултатът, нали?
— Тук продаваме резултати — на лицето на Гиърс засия усмивка номер едно. Той протегна ръка — Ауф видерзеен.
Джуди наблюдаваше как си стиснаха ръцете и Кауфман се отправи към колата си. Когато директорът се обърна, за да влезе в кабинета, тя го попита:
— Ще ми отделите ли една минута?
Усмивката изчезна от лицето на Гиърс.
— Много съм зает.
— Това е важно. Знаете ли кой е той?
— Казва се Кауфман.
— „Интел“.
— Точно така. — Пръстите на Гиърс стиснаха дръжката на вратата.
— На същия този Кауфман доктор Бриджър продаваше… — започна Джуди, но Гиърс безапелационно я прекъсна.
— За случая Бриджър знам всичко.
Джуди чу как колата се отдалечава. Това някак си я накара да почувствува, че работата е страшно спешна: трябваше да му внуши това.
— Беше от „Интел“. Те получаваха тайни…
Гиърс се промъкна през вратата:
— От мен не получават никакви тайни — надменно рече той.
— Ама… — Тя го последва без покана и завари Доней да чака тихо в кабинета. Внезапно Джуди се почувствува като натрапница и измърмори някакво извинение на по-възрастната жена.
— Няма нищо, мила — безстрастно отвърна Доней и отиде в другия край на стаята. Гиърс седеше зад бюрото си и погледът му отпращаше Джуди.
— Сключваме търговско споразумение.
— С „Интел“ ли? — Ужасяващата абсурдност на всичко това я замая: призракът на растящата лудост на последните месеци и години. Тя го загледа глупаво и търсеше думи: — Бях изпратена на тази работа, защото не им вярвахме. Доктор Бриджър бе преследван — от мен и други хора — и загина, защото той…
— Положението се измени.
Тя погледна самодоволната му надута физиономия и окончателно загуби самообладание.
— Политиците се забавляват с тези удобни промени!
— Това вече е прекалено! — озъби се той.
Роклята на Доней прошумоля в ъгъла.
— Знаеш ли, малката е права, пък и ние, учените, от време на време гледаме с известно предубеждение на тези неща. Зависим от научните принципи. Ние не можем да мамим.
— И аз съм учен — обидено каза Гиърс.
— Били сте — думите се изплъзнаха, преди Джуди да успее да ги преглътне. Тя чакаше Гиърс да избухне, но той някак се удържа и не избухна. Тонът му стана леден.
— Ако трябва да сме съвсем точни, това не е ваша работа. Сега правителството се нуждае от световни пазари. Когато Андромеда си изгори ръцете, тя работеше върху един синтез. Видяхте ли ръцете й?
— Видях ги изгорени.
— Сега няма и следа от изгореното. Никакви белези, нищо. За една вечер.
— И това ли продавате на „Интел“?