Разговаряха за Уелън. В отпуснатата ръка на Осборн имаше сведение за него.
— Сега не мога да направя нищо.
— До известна степен има предимство…
Осборн се надигна от креслото и повика секретарката по вътрешния телефон на бюрото.
— Координационният комитет за отбрана няма търпение — отбеляза Вандънбърг.
— Предайте им, че ще се справим.
Осборн подаде сведението на влязлата секретарка.
— Нека някой да се заеме с това.
Тя го взе и остави на бюрото папка с документи. Беше млада и хубавка и носеше нещо като официална рокля за коктейл — държавната служба явно бе направила крачка напред.
— Документите ви за Болдършо.
— Благодаря. Долу ли е колата ми?
— Да, мистър Осборн.
Той разтвори папката и прочете: „Министърът и придружаващите го лица ще пристигнат в Болдършо Фел в три и петнадесет следобед и ще бъдат посрещнати от професор Рейнхарт.“
— Това е утре — отбеляза Вандънбърг. — Вие отивате ли?
— Отивам един ден по-рано, за да се видя с Рейнхарт. — Той напъха папката в куфарчето си. — Да ви закарам ли до Уайтхол?
— Много мило от ваша страна!
Държаха се крайно предпазливо, но бяха старомодно любезни един към друг. Вандънбърг се надигна и попита сякаш между другото:
— Определили ли сте датата на пускане в действие?
— Още не.
— Звездите могат да почакат. И бездруго са чакали твърде дълго.
— Същото се отнася и за Координационния комитет.
Осборн сдържано сви рамене. Приличаше на грък, който води спор с римлянин.
— Рейнхарт ще се заеме с военните програми както и когато може. Такава е уговорката.
— Ако възникне нещо извънредно…
— АКО възникне.
— Четете ли вестниците?
— Напоследък не стигам по-далече от рекламите.
— Трябва да попреглеждате и новините. Ако възникне нещо извънредно, ще имаме нужда от всички наши „уши“ от тази страна на Атлантика. — Вандънбърг кимна към една картина, на която бе нарисуван радиотелескопът. — За нас това не е детска играчка.
— И за тях не е — отвърна Осборн.
След като излязоха, Флеминг позвъни по телефона от Болдършо Фел, ала бе твърде късно.
Джуди пристигна в обсерваторията малко преди Осборн и Рейнхарт и тихичко поговори с Харис във фоайето.
— Има ли нещо ново за Бриджър?
Харис се правеше, че лъска дръжката на една врата.
— Две-три посещения при букмекер на една забутана уличка в Брадфорд — това е всичко.
— Трябва да го следиш внимателно!
— Следя го.
Осборн и Рейнхарт пристигнаха и я поведоха към контролния център. Там беше тихо и почти пусто — само Харви седеше и бърникаше нещо на пулта, а наоколо цареше хаос — смачкани листове, фасове и мръсни чаши. При вида на всичко това Рейнхарт закудкудяка като разтревожена квачка.
— Тук трябва да се пази чистота!
— Ще успеят ли да покажат на министъра как действува? — попита Осборн.
— Надявам се. Още не сме изпробвали съоръженията за проследяване.
Харви се опитваше да привлече вниманието на Рейнхарт, който се мотаеше насам-натам.
— Ти май цяла нощ не си лягал, Харви.
— Не съм, сър. Доктор Флеминг и доктор Бриджър също не са спали.
— Какво, на камък ли ударихте?
— Съвсем не, сър. Проследявахме.
— По чие нареждане?
— На доктор Флеминг. — Харви го изрече съвсем небрежно. — И се готвим да продължим.
— Защо не ми съобщихте? — обърна се Рейнхарт към Осборн и Джуди. — Знаехте ли?
Джуди отрицателно поклати глава.
— Флеминг май сам си издава закони — забеляза Осборн.
— Къде е той? — настоятелно попита Рейнхарт.
— Там вътре — Харви посочи към апаратната, — заедно с доктор Бриджър.
— Тогава го помоли да ми отдели една минута.
Докато Харви говореше по вътрешния телефон, Рейнхарт нервно крачеше с малките си нозе из залата.
— Какво следихте? — попита той.
— Един източник от Андромеда.
— М 31 ли?
— Не, сър.
— Какво тогава?
— Друг, накъсан сигнал.
— Чували ли сте го по-рано?
— Не, сър.
Флеминг влезе. Беше уморен и небръснат, трезвен, ала твърде развълнуван, макар че сдържаше вълнението си. В ръка държеше куп листове от линеен принтер. Този път Рейнхарт не се и опита да прояви снизхождение.
— Доколкото разбирам, вече са превзели телескопа.
Флеминг спря и примигна срещу им.
— Господа, моля за прошка. Не ми остана време да попълня необходимите формуляри в три екземпляра. — Той се обърна към Осборн: — Звъних в кабината ви, но вече бяхте излезли.
— Какво си правил? — попита Рейнхарт.