Роджър Зелазни
Ангел, Ангел на Мрака
И ето още една вариация относно начина, по който историите идват на бял свят… По времето, когато Фред Пол бе редактор на списанията Галакси, Светове от Утре и Светове от Ако, той имаше навика да поощрява художници като купуваше произведенията им и ги слагаше на първа корица. В онези времена съдържанието на списанието стоеше на първо място, а корицата впоследствие имаше мисията да илюстрира нещо от вътрешността. Но аз не бих могъл да се оплаквам от нещата, каквито бяха тогава, защото така съм платил доста от сметките си. Фред изпращаше на някой писател репродукция от такава корица и искаше от него история по нея. Един от най-добрите ми кратки разкази — „човекът, който обичаше Файоли“ — се роди точно по този начин. (Както и определено най-лошия ми, но това няма значение…) Този се появи и се разрасна, ръка в черна ръкавица, странно малко създание с почти човешко лице, застанало върху дланта. Добре…
Той влезе в павилиона и се спусна по стълбите към бюрото, стоящо пред бучащата гумена лента. Беше петдесет и пет годишен и в дясната си ръка носеше куфарче.
Докато отиваше към товарната лента, в неговата посока се извърнаха поне десетина глави, поради светлината, която проблясваше точно зад него.
За един много кратък момент, на пътеката пред него застана една тъмна фигура.
След това дойде припукването на въздушна имплозия, фигурата изчезна и мъжът се строполи върху бюрото.
По-късно същия ден смъртният акт гласеше „Естествена смърт“.
Което беше вярно. Съвсем, съвсем вярно.
То се плъзгаше във влажния тунел в посока към реката.
В момента, в който видя проблясъка, разбра, че животът му е свършил; и фасетките на очите му запечатаха шестдесет и четири образа на високата фигура с кожена маска, обвита в черно, с вдигната пред себе си твърда тъмна ръка.
Ръката се протегна към него, предлагайки това, което то не можеше да отхвърли.
Подаръкът бе гръм и болка, а медицинският доклад, изготвен по-късно същия ден гласеше „Естествена смърт“.
Той остави чашата си с шампанско, махна колана на халата и го свали от раменете й. Ръцете му я погалиха, описвайки женствените й извивки и я свалиха на леглото. Тя въздъхна, когато той се надигна на лакът и докосна устните й.
Усети как той се смразява, при гледката, която забеляза в ъгъла на стаята. Едновременно с гръмотевичното припукване, което последва, тя изпищя мярвайки за един кратък тъмен момент Ангела на Смъртта, усещайки как любимият й спира да я люби, завинаги.
Това, също, бе в резултат от естествена смърт.
Мъжът на име Стейн бе в зимната си градина, където бе прекарвал известна част от почти всеки ден през последните две години, обирайки мъртвите листа и подрязвайки растенията.
Беше малко по-нисък от сто и осемдесет сантиметра, с тъмнокафяви очи с цвят на йод върху изсеченото му обгоряло от слънцето лице, увенчано от черна, прошарена леко на слепоочията коса.
Лявото му рамо закачи една керамична саксия върху рафта зад гърба му и той я усети как потегля и пада.
Извърна се и успя да я хване на нивото на кръста си, след което я върна на рафта.
Започна да пресажда мушкатото и тогава уредът прикрепен към лявата му китка избръмча, той натисна един бутон встрани от себе си и каза: — Да?
— Стейн, — каза гласът, който спокойно можеше да идва откъм червените цветове в ръката му, — обичаш ли човешките същества и всички останали живи същества във вселената?
— Разбира се, — отвърна той, разпознавайки в шипящото съскане гласа на Моргенгард.
— Подготви се тогава, ако обичаш, за едно пътешествие с известна продължителност и съобщи за това на старата си дружка по кабина в Шедоухол.
— Но аз съм пенсиониран и трябва да има доста други, чиято скорост сега превишава моята.
— Последните ти медицински изследвания показват, че скоростта ти не е намалена. Още си един от първите десет. Беше пенсиониран на подходящата възраст, защото е твое право да се радваш, както намериш за добре на дните, които ти остават. Не ти се заповядва да направиш това, което ти казвам. Помолен си. И можеш да откажеш, ако счетеш за необходимо. Ако приемеш, обаче, ще бъдеш компенсиран и ще можеш да послужиш на нещата, които декларираш, че обичаш.
— Какво ще искате от мен?
— Ела, но не в униформа, а в цивилно облекло. Вземи си ръкавиците и всички необходими неща, без яденето за около две седмици.
— чудесно. Идвам веднага.
Връзката прекъсна, той приключи с пресаждането на мушкатото и се върна в покоите си.
Доколкото му беше известно, никой като него не бе извикван обратно след пенсионирането, а това което му бе известно беше така.