— Да.
— Значи ти си доста необикновен. Повечето хора биха повикали робот, специализиран в поправка на домакински уреди.
Стейн вдигна рамене.
— Не само че сме се отказали от тази функция на интелигентни манипулации — но отделно от нас и съществуващо някъде, този отказ се връща и ни преследва, за да потисне и малкото което ни е останало.
— Какво искаш да кажеш?
— Защо животът е станал хоризонтална линия, вместо крива, издигаща се нагоре? Една от причините е, че гениалните хора умират млади.
— Това не мога да го повярвам.
— Съвсем целенасочено издадох напоследък някои от най важните си работи и бях посетена от Ангела на Смъртта. Това ми го доказа.
Той се усмихна.
— Но си все още жива, така че това не може да е вярно.
Тя му върна усмивката, той запали две цигари и каза: — На каква тема бяха работите ти?
— За Запазването на чувствителността.
— Безобидно изглеждаща тема.
— Вероятно.
— Какво искаш да кажеш с „вероятно“? Вероятно аз не съм те разбрал правилно?
— Би трябвало да си ме разбрал. чувствителността е форма на естетическото самосъзнание, култивирана от интелигентността. Това липсва в днешни дни и аз разработих метод, с който би могло да бъде съхранено. Тогава плодовете на работата ми бяха застрашени.
— И какви са тези плодове?
Тя вдигна леко глава, вгледа се в лицето му и каза: — Ела с мен и ще ти покажа. — стана и го поведе към библиотеката си. Той я последва, измъквайки черните си ръкавици от вътрешния джоб, след което си ги сложи. Пъхна ръце в страничните си джобове, за да ги скрие и влезе след нея в стаята.
— Симюл, — извика тя и миниатюрното същество, седнало пред машината за четене на бюрото й, скочи в протегнатата й ръка, покатери се нагоре и седна на дясното й рамо.
— Какво е това? — попита той.
— Отговорът, — каза тя. — На чистата, механистична интелигентност може да бъде противопоставен един безкрайно подвижен и лесен за прикриване органичен пазител на чувствителността. Това е Симюл. Той и други като него се родиха в моята лаборатория.
— Други ли?
— Вече има много други, на много светове. Имат общ мозък. Непрекъснато се учат. Нямат лични амбиции. Искат само да учат и да обучават някой, който би искал да се учи от тях. Не се боят от смъртта на телата си, защото след това продължават да съществуват като част от общото съзнание. На тях — или на него — им — или му — липсват каквито и да е лични страсти. Този Симюл никога не би представлявал заплаха за човешката раса. Знам това, защото аз съм тяхната майка. Вземи Симюл в ръка, приеми го и го попитай нещо. Симюл, това е Стейн; Стейн, това е Симюл.
Стейн протегна дясната си ръка и Симюл скочи в нея. Стейн заразглежда миниатюрното шесткрако създание и неговото тревожно почти човешко лице. Почти. Но не съвсем. То не бе белязано от онези абстрактни източници на страсти, наричани от хората добро и зло, които се проявяват в определена форма във всяко човешко изражение. Ушите му бяха големи, несъмнено, за да стават за подслушване и двете му антени помръдваха на безкосместата му глава и той вдигна крехкия си крайник като за здрависване. От устните му не слизаше усмивка и Стейн също му се усмихна. — Здрасти. — каза и Симюл му отговори с тих, но изненадващо богат като тембър глас. — Удоволствието е мое, сър.
Стейн каза, — Кое е толкова рядко като един юлски ден? — и Симюл отвърна, — Защо, лейди Галатея, разбира се, при която сега се връщам. — и скочи на неочаквано протегнатата й ръка.
Тя прибра Симюл до гърдите си и каза: — Тези ръкавици…!
— Сложих ги защото не знаех що за същество е Симюл. Боях се, че може да хапе. Моля те, дай ми го пак, за да продължа да го питам…
— Глупак! — каза тя, — Насочи ръцете си в друга посока, освен ако не искаш да умреш! Не знаеш ли коя съм аз!
Тогава Стейн разбра.
— Не знаех… — каза.
В Шедоухол в Моргенгард Ангела на Смъртта стои в десет хиляди транспортни кабини. Моргенгард, който контролира направленията към всички цивилизовани светове, насочва скоростно агентите си към всяко нещо в рамките на десет секунди до минута и половина — и тогава, с гръмотевичен тътен ги разпределя. Секунда след това — в общия случай — се появява проблясване и бърз доклад, състоящ се от думата „Изпълнено“, след което идва нов преглед и нова мисия.
Ангела на Смъртта е, във всеки даден момент, всяка от десетте хиляди анонимни личности, чиито тела носят знака на Моргенгард, по следния начин:
Избирани още преди раждането им според генетичното наследство, което включва повишено ниво на възприятията и бързи рефлекси, на някои индивиди от разнообразното множество от хора им се дава обучение със смъртоносна мощ във форсирани условия, компенсирайки по този начин краткостта на обучението. Навършвайки четиринадесет години те могат да приемат, а могат и да не приемат службата при Моргенгард, машината с размери на град, създадена със съвместните усилия на всички цивилизовани народи в продължение на петнадесет години и упълномощена да ръководи световете им вместо тях. Когато някой се откаже, този индивид като правило просперира в избраната от него професия. Ако приеме, следва двугодишен период на специални тренировки. Към края на този период телата им са изградили оръжеен арсенал и множество защитни механизми, а рефлексите им са хирургично и химично стимулирани до бързината на мисълта.