Работният им ден е осемчасов, пет дни в седмицата, с две почивки на ден за кафе и един час за обяд. Имат отпуска два пъти в годината, работят четиринадесет години и се пенсионират на пълна заплата на тридесетгодишна възраст, когато рефлексите им започват да се забавят. Във всеки даден момент има десет хиляди от тях на служба.
Във всеки даден работен ден те стоят в транспортните кабини в Шедоухол в Моргенгард, получават инструкции и биват транспортирани към световете и при индивидите, които са станали ненужни, за да премахнат тези индивиди и да си тръгнат.
Той е Ангела на Смъртта. Животът продължава дълго, ако не е той; населението би се разраснало подобно на приливна вълна, потопявайки световете, ако не е той; за криминалните типове ще са необходими процеси и присъди, ако не е той; и, разбира се, историята може да изпита излишни трусове и обрати, ако не е Ангела на Смъртта.
Едва тъмна фигура може да броди из улиците на един град и да остави този град празен зад гърба си. Идвайки със светкавица и отивайки си с гръмотевица, той не е чужденец в никой град, никое лице не му е непознато, и носителят на черните ръкавици е легенда, фолклор и мит; защото за един милиард хора той въплъщава само едно единствено нещо.
Всичко това е вярно. Твърде, твърде вярно.
И Ангел на Мрака не може да умре.
Ако се случи почти невъзможното, и ако някое същество със скорост и дързост се въздигне въоръжено в момента, в който името му е ей там на ролката и го застреля, тогава останките на поваления Ангел се изпаряват и със едновременен светкавично-гръмотевичен ефект друг заема мястото му, изправяйки се сякаш от пепелта.
Малкото пъти, когато това се е случвало, вторият винаги е довършвал работата.
Но този път нещата бяха различни; и малкото, което беше останало от седмината агенти на Моргенгард бе положено в кабини, тлеещо, кървящо, умъртвено.
— Ти си Ангел на Мрака, Меч на Моргенгард, — каза тя. — Не смятай, че съм те обичала.
— Нито аз тебе, Галатея, и ако ти беше само една смъртна жена, а не самата ти пенсиониран Ангел — единственото същество, чието тяло би отправило изстрел към мен, за да ме унищожи, както останалите — моля те, повярвай, че аз не бих вдигнал ръка срещу теб.
— Ще ми се да го вярвам, Стейн.
— Аз си тръгвам. Няма защо да се боиш от мен.
Той се обърна и закрачи към вратата.
— Къде отиваш? — попита го тя.
— В хотела си. Скоро ще се върна, за да докладвам.
— Какво ще докладваш?
Той поклати глава и излезе.
Но той знаеше.
Той стоеше в Шедоухол в нещото, наречено Моргенгард. Той беше Ангел но Смъртта. Емеритус, и когато старият познат глас долетя от високоговорителя и изрече: — Докладвай! не каза „Изпълнено.“ Каза „Изключително поверително“. — защото знаеше какво означава това.
Появи се проблясък и вече стоеше в една по-голяма зала пред десететажна конзола, и той се приближи към нея, и заповедта му бе повторена.
— Един въпрос, Моргенгард, — каза той, заставайки мирно със скръстени на гърдите ръце. — Вярно ли е, че ти си в тази сграда от петнадесет години?
— Петнадесет години, три месеца, две седмици, четири дена, осем часа, четиринадесет минути и единадесет секунди. — отвърна Моргенгард.
Тогава Стейн разплете ръцете си и положи длани на гърдите си.
Може би в този момент Моргенгард е осъзнал какво прави той; но тялото на един Ангел е изградило оръжеен арсенал и множество защитни механизми, а рефлексите му са хирургично и химично стимулирани до бързината на мисълта; а Стейн, също така, бе повикан от пенсионирането си понеже бе един от десетимата най-бързи, служили някога на Моргенгард.
Ефектът бе незабавен. Гръмотевицата не бе дело на Моргенгард, защото той не премахна Стейн навреме.