Той се отказа да продължи, когато я видя да клати енергично глава.
— Все още сте твърде объркана, за да мога да ви обясня. Ще почакам да се почувствате по-добре.
— Той е прав, госпожице — прошепна Монк. — Ако бяхте видели да убиват благородник, вече щяхме да сме чули за това в тази част на града. Мъжете, които биха го извършили, веднага щяха да се похвалят. Послушайте Кейн. Той знае кое е най-добро за вас.
— Ако мислите, че само си въобразявам, че съм в опасност, няма да има нужда да ме закриляте, нали?
— О, определено има нужда — отговори той. — Само че сега знам от кого ще ви закрилям.
Преди тя да успее да зададе нов въпрос, той продължи:
— Вярвате или не, но вие сте заплаха за самата себе си докато не се възстановите. В никакъв случай не мога да ви оставя сама в това състояние. — Усмихна се нежно и добави: — Предполагам ще трябва да приемете, че в момента ви защитавам от самата вас, Джейд. Сега, дайте ми тази торба. Аз ще я нося вместо вас.
Тя се опита да вземе торбата преди Кейн, но не успя и двамата се сборичкаха. Естествено Кейн победи.
— Какво, за бога, носите тук? — попита той. — Това нещо тежи повече от вас самата.
— Всичко, което притежавам — отговори тя. — Ако ви тежи, сама ще си я нося.
Кейн поклати глава и я хвана за ръката.
— Да вървим. Каретата ми ме чака две преки по-надолу. Вече трябваше да сте у дома, в леглото.
Тя рязко спря.
— В чие легло, Кейн?
Въздишката му бе толкова шумна, че можеше да събуди пияниците, въргалящи се по улиците наоколо.
— Вашето собствено легло — рязко отвърна той. — Вашето целомъдрие е в пълна безопасност. Никога не спя с девственици и със сигурност не ви желая.
Помисли си, че би трябвало да се почувства облекчена от разпаленото му обещание да не я докосва. Е, разбира се, това бе вярно само наполовина. В действителност, искаше да я целуне, но не бе сигурен дали това не е продиктувано от желанието му да си спечели няколко минути благословена тишина.
— И това е още едно от вашите малки правила? — попита тя. — Да не спите с девственици?
Изглеждаше изключително оскърбена. Кейн не знаеше какво да мисли за тази ѝ реакция.
— Така е — отговори той. — Освен това, не си лягам и с побъркани жени, които не мога да понасям. Така че, скъпа, с мен сте в пълна безопасност.
Той се осмели дори да ѝ се усмихне, докато правеше тази безсрамна забележка.
— Наистина мисля, че започвам да ви мразя — измърмори тя. — Е, вие също сте в пълна безопасност с мен, Кейн. Аз никога няма да ви позволя да ме докоснете.
— Чудесно.
— Да, чудесно — отвърна тя, решена да има последната дума по въпроса. Ако не престанете да ме влачите, ще започна да крещя името ви и няма да спра, докато не дойдат властите да ви арестуват, Пейгън.
— Аз не съм Пейгън.
— Какво?
Тя едва не падна. Кейн веднага я улови.
— Аз не съм Пейгън.
— И кой, по дяволите, сте тогава?
Стигнаха до каретата му, но докато той се опитваше да ѝ помогне да се качи, тя непрекъснато отблъскваше ръцете му, настоявайки да получи отговор на въпроса си.
Кейн се предаде. Хвърли торбата ѝ на кочияша и се обърна към нея.
— Името ми наистина е Кейн. Аз съм маркиз Кейнуд. Сега ще влезете ли вътре? Тук нито е времето, нито мястото да продължаваме тази дискусия. По пътя ще ви обясня всичко.
— Обещавате ли?
— Обещавам — изръмжа тихо той.
Не изглеждаше да му е повярвала. Джейд кръстоса ръце на гърдите си:
— Как не ви е срам, Кейн?! Да се преструвате през цялото време, че сте този благороден пират…
— Този негодник може да е всякакъв друг, Джейд, но със сигурност не е благороден.
— Как можете да знаете дали това, което казвате, е истината, или не? — настойчиво попита тя. — Обзалагам се, че никога не сте се срещали с него. Толкова ли е скучен животът ви, че трябва да се преструвате на…
Изражението на лицето му бе толкова болезнено, колкото силно се свиха пръстите му около китката ѝ, и това я накара да замлъкне. Докато го наблюдаваше безмълвно, той откачи цветето от ревера си и го запрати на земята. След това, забравяйки джентълменските обноски, я повдигна и почти я хвърли във вътрешността на каретата.
Веднага щом потеглиха, вътре стана тъмно като в рог и тя почувства облекчение, че не може да вижда навъсената му физиономия.
От своя страна, той пък не можеше да види усмивката ѝ!
Известно време пътуваха в тишина. Джейд се опитваше да си върне присъствието на духа, а Кейн — да се успокои след гнева, който го бе обзел.
— Защо се представяхте за Пейгън?
— За да го заловя — отговори Кейн.