— Но защо?
— По-късно — троснато ѝ отговори той. — Ще ви разкажа всичко, но по-късно.
Бе сигурен, че грубият му тон ще я обезкуражи. Но грешеше.
— Ядосан сте, защото обърках плановете ви, нали?
Въздишката му показваше, че губи търпение.
— Не сте объркали никакви планове. И без туй все още не бях стигнал до никъде, но когато разрешим вашия проблем, ще се върна и ще довърша започнатото. Не се тревожете, Джейд, ще го хвана. Няма да се проваля!
Тя не се тревожеше, но нямаше как да му го каже. Кейн не се бе провалил изобщо. Не, той бе отишъл в кръчмата, за да накара Пейгън да изпълзи от убежището си.
И точно това бе постигнал!
Беше се справила добре със задачата си. Брат ѝ щеше да бъде много доволен от нея.
Трета глава
Сълзите се бяха оказали добър ход. Джейд бе изненадана, почти колкото Кейн от спонтанния изблик на емоции. Не бе планирала да използва подобен евтин трик, за да го измъкне от кръчмата, но когато видя колко много го разстроиха сълзите ѝ, се разплака още по-силно. Кейн изглеждаше изключително безпомощен! Самата Джейд не предполагаше, че притежава подобен талант. Да се разплачеш по команда изискваше сериозна концентрация, но тя бързо влезе в ролята си и според нея се справи наистина добре. Ако си го поставеше за цел, можеше да избухне в сълзи още преди някой джентълмен да успее да си свали шапката.
Не се срамуваше от поведението си. Рискованите ситуации винаги изискват рисковани действия. Или поне така твърдеше Черния Хари. Чичото, който я бе осиновил след смъртта на баща ѝ, би се посмял добре, ако можеше да я види точно сега. През всички години, откакто живееха заедно, той никога не я бе виждал да плаче. Дори когато неговият враг, Макиндри, я бе ударил по гърба с камшика си. Ударът бе оставил следа, която я изгаряше като огън, но тя не издаде и звук. Бе успял да я удари само веднъж преди Хари да го изхвърли зад борда. Чичо ѝ бе толкова разярен, че скочи след него, за да го довърши във водата. Обаче онзи се оказа много по-добър плувец и за последно бе видян да пори вълните в посока Франция.
Разбира се, Черния Хари би изпаднал отново в яростен пристъп, ако знаеше какво е замислила сега. Най-вероятно веднага щеше да я накара да се скрие някъде. Така и не успя да му разкаже за плана си. Просто нямаше достатъчно време да пропътува цялото разстояние до техния остров, за да го информира за решението си. А времето бе от съществено значение. Животът на Кейн бе заложен на карта.
Джейд знаеше всичко за маркиз Кейнуд. Изтъкан от противоречия, Кейн бе едновременно циничен, изключително страстен, както и човек на честта. Бе изчела досието му от край до край и бе запомнила всичко до най-малката подробност. Притежаваше уникалната дарба да запомня още от първия път това, което прочете. Въпреки че намираше това си умение за доста странно, самата тя не можеше да отрече, че в конкретния случай то се бе оказало изключително полезно.
Да се добере до впечатляващото досие на Кейн в Министерството на отбраната се оказа доста трудно, но не и невъзможно. Разбира се, информацията бе засекретена и строго пазена. Но нещото, с което Джейд наистина се гордееше бе фактът, че не съществуваше ключалка, която тя да не е в състояние да отвори. Въпреки това успя да се добере до досието му едва при третия си опит.
Смяташе, че е истинско безобразие, че в сведенията за Кейн никъде не се споменаваше обезпокоителният факт, колко дяволски красив бе. „Безмилостен“ бе щедро употребявано определение в докладите за почти всяка негова мисия. „Неустоим“ и „привлекателен“, обаче, изобщо не се споменаваха. Никъде не бе отбелязано и колко едър мъж бе той всъщност.
Джейд си припомни безпокойството, което я обзе, когато прочете оперативното му име. Ръководителите му го наричаха „Ловеца“. След като прочете цялото му досие, разбра защо. Кейн никога не се отказваше. При една от задачите си, въпреки че обстоятелствата изцяло били срещу него, бе продължил да дебне противника си с търпението и решителността на древен войн. Накрая мисията му бе приключила успешно.
Кейн бе престанал да работи за Министерството в деня, в който бе научил за смъртта на брат си, Колин. Според последната информация, вписана от прекия му ръководител, някой си сър Майкъл Ричърдс, оставката му бе срещнала пълната подкрепа на баща му. Херцог Уилямшър току-що бе загубил единия от синовете си в служба на родината и не искаше да рискува да загуби и другия. Ричърдс бе отбелязал също и, че до онзи момент Кейн не е имал представа, че и брат му работи за правителството.
Двамата с Колин идваха от голямо семейство, което се състоеше от две момчета и четири момичета, като Кейн беше най-големият от шестимата.