— Тоалетът ви за днес виси в гардероба. Готвачката ще ви помогне да се облечете. Ще отида да я доведа.
Очевидно спорът беше безсмислен. Стърнс се бе превърнал от иконом в командир. Дори беше избрал дрехата, която щеше да носи днес — пищна, с цвят на слонова кост рокля, с маншети, обшити с дантела. Изглеждаше толкова елегантна, че Джейд не можа да ѝ устои.
Имаше също и бельо. Макар Стърнс да не беше го споменал, бе сложил коприненото съкровище на края на леглото, редом с чифт ефирни чорапи и подходящи по цвят обувки.
Почти петнадесет минути по-късно, измита и облечена, Джейд седна в един стол, за да може готвачката да ѝ направи прическа. Възрастната жена беше висока и закръглена. Посивялата ѝ коса, късо подстригана, бе навита на къдрици. Нападна косата на Джейд, сякаш беше парче говеждо месо. И все пак, девойката беше готова да търпи лекото неудобство до края на деня, ако това щеше да отложи срещата ѝ с Лайън и сър Ричардс.
Но така или иначе, нямаше как да я избегне.
— Вие сте истинска красавица, така е — заяви слугинята, когато привърши със задачата си. Взе едно огледало и го подаде на Джейд. — Сресах ви съвсем гладко, но тези малки къдрици отстрани, омекотяват лицето ви. Мислех да навия плитката на върха на главата ви, милейди, но се боя, че е твърде тежка и ще се килне настрани.
— Благодаря ви много — отвърна Джейд. — Свършили сте чудесна работа.
Готвачката кимна, след това побърза да се върне долу. Срещата не можеше да бъде отлагана още дълго. Кейн щеше да дойде и да я извлече, ако останеше скрита в стаята му. Отваряйки вратата, тя с изненада и раздразнение установи, че в коридора стояха двама пазачи. И двамата изглеждаха леко смаяни от външния ѝ вид. Тогава единият запелтечи какво чудно видение е тя. А другият изтърси, че прилича на кралица.
Придружиха я до долния етаж. Вратите на трапезарията бяха затворени. По-едрият се втурна напред, за да ги отвори. Джейд благодари на мъжа за любезността, после изправи рамене и престъпи през прага.
Всички, включително Стърнс — икономът негодяй, бяха седнали около дългата маса и се взираха в нея.
Всички, освен Колин, се изправиха, когато влезе в стаята. Джейд не сваляше очи от Кейн. Когато протегна ръка и издърпа стола в непосредствена близост до неговия, тя бавно се приближи до него.
Наведе се и я целуна по челото. Тогава Нейтън наруши напрегнатата тишина.
— Махни си ръцете от нея, Кейн!
— Не ръцете ми са върху нея, Нейтън — отвърна провлачено маркизът, — а устата ми. — Отново я целуна, просто за да подразни брат ѝ. Младата жена се свлече върху стола с въздишка.
Стърнс се погрижи за закуската ѝ, докато другите възобновиха прекъснатия разговор. Сър Ричардс седеше в единия край на дългата маса, Кейн — в другия. Когато привърши със закуската и чинията ѝ беше вдигната, директорът призова всички за внимание. Тогава Джейд осъзна, че са чакали само нея.
— Скъпа моя, решихме, че трябва да дойдете в Лондон с нас — заяви той. — Ще се погрижим добре за вашата безопасност — добави, поглеждайки към маркиза. След това придърпа перото и мастилницата към себе си и продължи: — Бих искал да си водя някои бележки, докато ви задавам въпроси — обясни той.
— Сър? Защо трябва да идвам в Лондон? — попита Джейд.
На лицето на директора се изписа смущение. Младата жена забеляза, че Лайън се усмихваше ехидно.
— Ами, сега — започна Ричардс, — трябва да влезем в архива. Ако официално поискам ключовете в работно време, името ми ще бъде записано в книгата на охраната.
— Те искат да отидат там през нощта — намеси се Колин. — Без ключове.
— Казахте, че вече веднъж сте проникнали в сградата и сте чели архивите — напомни ѝ Ричардс.
— Три пъти — уточни Джейд.
Сър Ричардс изглеждаше така, сякаш искаше да изкрещи.
— Нима нашата система за сигурност нищо не струва? — попита той Лайън.
— Очевидно — отвърна младият мъж.
— О, не — каза Джейд. — Вашата охрана е много добра.
— Тогава как… — започна директорът.
— Тя е повече от добра, Ричардс — отговори Кейн.
Джейд се изчерви от комплимента.
— Сър Ричардс, разбирам вашето желание да пазите тайна. Вие не искате Трибунала да разбере, че сте по следите им, но вярвам, че те вероятно вече знаят. В края на краищата те изпратиха шпиони тук. Със сигурност са докладвали за пристигането ви тук с Лайън…
— Никой от изпратените от Трибунала, не се е върнал, за да докладва на когото и да е — обясни Лайън.
— Но как…
— Кейн се погрижи за тях.