Очите на Джейд се разшириха при това изявление, Лайън звучеше толкова убедено. Обърна се към Кейн.
— Как точно се погрижи за тях?
Маркизът кимна към приятеля си, очаквайки той да обясни.
— Не ви трябва да знаете — отвърна той на Джейд.
— Не си ги убил, нали? — прошепна изплашено тя.
— Не.
Младата жена кимна, след това отново се обърна към Лайън. Забеляза раздразнението му, но предпочете да не му обръща внимание.
— Не ги е убил — съобщи тя. — Кейн не върши вече такива неща. Вече се е оттеглил. — Като че ли търсеше съгласието на Лайън. Той кимна и когато тя му се усмихна, разбра, че предположението му е било правилно.
— Джейд? — повика я Колин, за да привлече вниманието ѝ. — Можеш да останеш при Кристина и Лайън, когато пристигнеш в Лондон. Кейн ще отседне в градската си къща, разбира се…
— Не! — прекъсна го Кейн. — Тя остава с мен!
— Помисли си за скандала — изтъкна брат му.
— Летният сезон вече започна — възрази маркизът. — Голяма част от висшето общество е извън Лондон.
— Достатъчно е само един човек да види — измърмори Колин.
— Казах не, Колин. Тя остава с мен. — Острият му тон даде на по-младия мъж да разбере, че спорът е излишен. Колин въздъхна, след това кимна неохотно в знак на съгласие.
Джейд не беше сигурна, че е разбрала.
— Какво искаш да кажеш с това един човек?
Колин ѝ обясни за неприятностите, които можеше да ѝ нанесе някой злонамерен клюкар. Когато привърши, младата жена изглеждаше ужасена. Стърнс седна до нея, потупа я по ръката и каза:
— Погледнете го от добрата страна, милейди. На милорд няма да му се налага да пуска съобщение във вестниците.
Джейд го изгледа гневно без да каже нищо. Но икономът не можеше да бъде изплашен лесно. Той само стисна ръката ѝ.
— Не се притеснявайте, милейди. Всичко е уредено.
Младата жена нямаше никаква представа за какво говори той, но многозначителната му усмивка подсказваше, че е намислил нещо. Стърнс, междувременно, умело отклони вниманието ѝ, кимайки безочливо към празната си чаша. Джейд веднага отиде да донесе нова кана пресен чай.
Веднага след като младата жена излезе от стаята, Стърнс се обърна към Кейн.
— Гостите ви трябва да пристигнат до половин час.
— Гостите? Не можем да приемаме каквито и да е проклети гости! — извика Колин.
Нейтън кимна.
— Дяволски вярно, не можем! Кейн, луд ли си да каниш…
— Не съм канил никого — отвърна маркизът, взирайки се в иконома. Лека усмивка смекчи изражението му. — Защо не ни кажеш кои са тези гости, Стърнс?
Всички се втренчиха във възрастния мъж, сякаш му беше израснала още една глава.
— Позволих си да поканя вашите родители, чичото на Джейд и неговите хора, както и още един гост.
— За какво, по дяволите! — поиска да узнае Нейтън.
Стърнс се обърна към него и му се усмихна.
— За церемонията, разбира се.
Мъжете отново обърнаха погледи към Кейн, но изражението му не им подсказа нищо.
— А разрешителното, Стърнс? — попита маркизът с безизразен глас.
— Изпратиха го на следващия ден, след като подписахте молбата — отговори слугата.
— Този човек, наистина ли е ваш иконом, Кейн? — попита сър Ричардс.
Младият мъж не успя да отговори на този въпрос, тъй като Нейтън побърза да изтърси:
— Тя няма да се съгласи за нищо на света!
Колин беше съгласен с него.
— Не мисля, че Джейд се е примирила с бъдещето си все още.
— Ще я убедя — заяви Кейн. Облегна се назад в стола си и се усмихна на иконома. — Справил си се добре, Стърнс. Поздравления.
— Разбира се, че съм се справил добре — съгласи се икономът. — Погрижил съм се за всичко.
— О! — възкликна Нейтън. — Тогава ни кажи точно как смята Кейн да убеди Джейд?
В отговор на този въпрос, Стърнс извади празния пистолет, скрит в колана му и го сложи по средата на масата. Всички впериха погледи в оръжието, преди възрастният мъж отново да наруши тишината. Той отправи въпроса си към Ричардс.
— Мисля, че чух как вие предложихте пистолетът да бъде насочен в гърба на лейди Джейд, или греша?
Смехът беше оглушителен.
Младата жена застина на прага, с каната в ръце, чакайки мъжете да се успокоят.
След това наля чай на Стърнс, сложи каната на бюфета и се върна на мястото си. Забеляза пистолета в центъра на масата, но когато попита какво прави там, не можа да получи задоволителен отговор, тъй като мъжете отново избухнаха в смях.
Никой не ѝ даде никакво обяснение. Предположи, че някой беше разказал неприлична шега и на всички им беше твърде неудобно да я споделят с нея.