Выбрать главу

Джейд беше готова да се върне отново към плановете им, но Кейн я изненада, като настоя тя да се върне в стаята си.

— Защо? — попита тя. — Мислех, че отиваме…

— Трябва да си опаковаш багажа — напомни ѝ Кейн.

Джейд кимна.

— Просто искате да продължите с вашите шеги — заяви тя, преди да напусне трапезарията.

Мъжете се усмихваха щастливо, без да откъсват очи от нея, като крадци, любуващи се на плячката си. Младата жена нямаше представа какво да си мисли за това.

Двамата пазачи я чакаха във фоайето. Помогнаха ѝ да пренесе тоалетите, които Стърнс бе прибрал в дрешника на Кейн, в покоите ѝ, след което останаха отвън в коридора да я чакат, докато ги опакова.

* * *

Когато приключи с пренасянето, Джейд седна до прозореца и се задълбочи в книгата, която беше преполовила преди две нощи.

Малко по-късно на вратата се почука плахо. Затвори книгата и се изправи точно когато Черния Хари влезе в стаята. Младата жена беше несъмнено изумена да го види. Чичо ѝ носеше дузина бели рози с дълги дръжки.

— Това е за теб, момиче — заяви той, като бутна букета в ръцете ѝ.

— Благодаря ти, чичо — отвърна тя. — Но какво правиш тук? Мислех, че ще ме чакаш в хижата.

Хари я целуна по челото.

— Изглеждаш добре, Пейгън — измърмори той, напълно пренебрегвайки въпроса ѝ. — Би било хубаво Кейн да е облечен в моите дрехи на този забележителен ден.

— Защо трябва да е облечен в твоите дрехи? — попита тя, вече напълно объркана. Никога не беше виждала чичо си толкова нервен. Също така изглеждаше и ужасно притеснен.

— Защото ризата ми идеално подхожда на цвета на твоята красива рокля — обясни Хари.

— Но какво ще прави…

— Ще ти кажа, когато сметна за добре — изтърси Хари. Притегли я в обятията си и я прегърна силно, като смачка розите помежду тях. После отстъпи назад. — Кейн поиска моето разрешение да се ожени за теб, момиче. — След това изявлението, Хари предпазливо направи още една крачка назад, очаквайки експлозия.

Вместо това, видя как тя изящно сви рамене, притискайки плътно цветята до себе си.

— Внимавай с бодлите, момиче — предупреди я той.

— Ти какво му отговори, чичо? — поинтересува се младата жена.

— Той поиска ръката ти според правилата — отвърна бързо Хари. — Дори можех да го накарам да коленичи пред мен — добави с кимване. — Каза, че е готов да го направи, за да получи разрешението ми. И го заяви толкова ясно и категорично пред мен и моите хора.

— А ти какво му отговори? — отново попита тя.

— Казах да.

След като каза това, възрастният мъж бързо отстъпи още една крачка назад. Джейд повторно сви рамене, после се приближи до леглото и седна, като постави букета от рози до себе си върху завивката.

— Защо не си разгневена, момиче? — попита Хари, потърквайки брадичка, взрян в младата жена. — Кейн предположи, че може би няма да си съгласна. Не си ли ядосана?

— Не.

— Тогава, какво има? — поиска да узнае пиратът и сключи ръце зад гърба си, опитвайки се да отгатне мислите ѝ. — Не си безразлична към този мъж, нали?

— Не, не съм безразлична.

— Ами тогава? — подкани я отново.

— Страхувам се, чичо — прошепна Джейд едва-едва.

Хари я чу, но беше толкова изненадан от нейното признание, че не знаеше какво да каже.

— Не може да бъде! — изпелтечи той.

— Истина е!

Възрастният мъж поклати глава.

— Никога преди не те е било страх от нещо. — Гласът му беше дрезгав, изпълнен с обич. Отиде до леглото, седна до младата жена, точно върху цветята, и непохватно обви ръка около раменете ѝ. — Какво е различното сега?

О, да, Джейд искаше да изкрещи, че се е страхувала и преди… толкова много пъти, когато се е намирала близо до смъртта, че вече е загубила броя им. Но не можеше да му го признае, разбира се, защото, ако го направеше, той щеше да си помисли, че я беше предал.

— Различното е, че ще трябва да се откажа от заниманията си — каза тя, вместо това.

— Но ти знаеш, че е дошло време да се оттегля и всичко останало — възрази чичо ѝ. — Крия го от моите хора, момиче, но очите ми… е, не виждат вече така добре, както преди. Мъжете ми няма да са съгласни да ги предвожда сляп пират.

— Тогава, кой ще ги води?

— Нейтън.

— Нейтън?!

— Той иска „Емералд“. В края на краищата, корабът принадлежеше на баща му, и брат ти трябва да се погрижи за този малък бизнес. От него ще стане отличен пират, момиче. Той е истински мъж.

— Да, от него ще стане отличен пират — призна тя. — Но, чичо Хари, не мога да бъда жената, която Кейн иска.

— Ти си жената, която той иска.