— Ще направя толкова много грешки — прошепна Джейд. Беше на ръба да заплаче, но храбро се опитваше да контролира емоциите си, заради Хари. — Не знам как да се справя с всички онези неща, които една съпруга трябва да може да прави. Изобщо не умея да боравя с иглата, Хари.
— Да, не умееш — призна мрачно Хари, като си спомни единствения случай, когато тя се опита да закърпи чорапа му и го заши към роклята си.
— Не мога и да танцувам — добави младата жена. Направи това признание с такова безнадеждно изражение, че Хари обгърна раменете ѝ с ръка и я притегли в прегръдките си. — Всички изискани дами от висшето общество знаят как да танцуват — завърши младата жена и едва не се разплака.
— Ще се научиш — увери я Хари. — Ако пожелаеш да го направиш.
— О, да — призна тя бързо. — Винаги съм искала… — Сега звучеше тъжно. Хари не знаеше какво става в ума ѝ. Какво? — попита. — Какво си искала винаги?
— Да намеря своето място в живота.
Изражението на лицето му ѝ подсказа, че изобщо не разбираше за какво му говори.
— Да не би сега да съжаляваш, че тогава не те дадох на лейди Брайърс? Тя беше готова да те вземе, момиче. Ха, едва не те отне със сила от мен! Заради нея трябваше да се измъкнем тихо-тихо, като последните крадци, след погребението на баща ти. Предположих, че ще се върне с полиция и ще се опита да те вземе от мен. Аз не бях твой законен настойник, ако си спомняш. И все пак, баща ти искаше да се махнеш далеч от Англия.
— Ти удържа думата си, дадена на баща ми — увери го тя. — Много благородно от твоя страна.
— Но сега ти се иска да не бях толкова благороден тогава?
Джейд поклати глава. За първи път, откакто бяха заедно, виждаше Хари толкова уязвим.
— Не мога да си представя живота си без теб, Хари. Никога не бих пожелала нещата да бъдат различни. Ти ме обичаш като своя собствена дъщеря.
Хари отпусна ръце. Изглеждаше потиснат. Сега тя го прегърна и обви ръце около раменете му, за да го утеши.
— Чичо, лейди Брайърс щеше да ме научи как да живея по правилата, но нямаше да ме обича така, както ме обичаш ти. Освен това, ти ме научи на много по-важни неща. Научи ме как да оцелявам.
Възрастният мъж бързо се оживи.
— Вярно е — призна той с усмивка. — Сякаш беше създадена за това. През живота си не съм срещал толкова изкусен лъжец или крадец по рождение. Гордея се с теб, момиче!
— Благодаря ти, чичо! — отвърна Джейд, изчервявайки се от похвалата му. Хари никога не правеше празни комплименти и тя знаеше, че той е искрен.
Въпреки това, изражението му помръкна, когато се върна към неотдавнашното ѝ признание.
— И все пак ти смяташ, че няма да намериш своето място в живота? Нали така каза, момичето ми?
— Искам да бъда истинска съпруга — излъга тя. — Това имах предвид, когато казах, че искам да намеря своето място.
— Не се изрази достатъчно ясно, момиче — заяви Хари. Изглеждаше облекчен. — Що се отнася до мен, аз винаги съм искал да бъда дядо.
Младата жена отново се изчерви.
— Аз дори не знам как да се грижа за дете — простена тя.
Хари бе твърдо решен да я ободри. Осъзна, че е сгрешил с подхода си.
— По дяволите, нито една жена не знае как, докато не дойде времето, момиче. Кажи ми. Обичаш ли Кейн? Той казва, че го обичаш.
Тя не отговори на въпроса му.
— Какво ще стане, ако му омръзна? Тогава ще ме напусне, Хари — прошепна. — Знам, че ще го направи.
— Няма.
— Нуждае се от време, за да разбере… — Спря по средата на изречението. — Това е, Хари! Ако ухажването продължи достатъчно дълго време, може би Кейн ще осъзнае, че е направил грешка. — След това се усмихна. — А през това време, в случай, че не е направил грешка, бих могла да се опитам да науча всичко, което ще се изисква от мен. Да, чичо, това е! Просто сега Кейн проявява благородство, като се опитва да постъпи правилно…
— И таз добра, момиче — прекъсна я той. — По отношение на този план за дълго ухажване…
— О, Хари, но това е единственият отговор — побърза да отвърне младата жена. — Ще настоявам за една година. Обзалагам се, че ще се съгласи!
Доволна от решението си, Джейд изхвърча от стаята. Хари нагласи неудобните очила на носа си, грабна букета, пъхна го под мишница и последва племенницата си.
— Чакай! — извика след нея.
— Трябва незабавно да говоря с Кейн — отвърна му тя през рамо. — Сигурна съм, че ще се съгласи.
— Аз пък съм сигурен, че няма да се съгласи — промърмори пиратът. — Момиче, спри се! Все още не съм ти казал всичко, което трябва.
Младата жена беше вече във фоайето, когато Хари се добра до стълбите.