— Всички са се събрали в гостната! — извика той, слизайки тромаво по стълбите.
Джейд се закова на място, когато отвори вратата и видя събралите се. Хари я настигна и насила я хвана под ръка.
— Ще го направим както трябва, момиче — прошепна той.
— Защо всички тези хора са тук? — поиска да узнае тя. Бавно огледа групата, разпозна всички присъстващи, освен дребния, почти плешив мъж, застанал до френските прозорци. Той държеше книга в ръка и беше потънал в разговор с херцога и херцогинята на Уилямшър.
Кейн стоеше до камината и говореше с Лайън. Трябва да бе усетил присъствието ѝ, защото изведнъж, по средата на изречението, се обърна и я погледна.
Изражението му беше сериозно. По озадаченото ѝ лице разбра, че тя няма никаква представа какво става тук. Втурна се напред, твърдо решен да поеме върху себе си огъня, който щеше да избухне.
— Не успях да ѝ обясня — промърмори Хари.
— Виждам, че не си — отряза го Кейн. — Джейд, мила, ние ще…
— Сам ще ѝ кажа — настоя Хари. Стисна ръката ѝ така, че да не може да пусне ноктите си в действие и изтърси: — Няма да има ухажване цяла година, момиче. — Младата жена продължи да се взира в него с невинен, ангелски поглед. Хари стисна още по-силно ръката ѝ. — Но пък ще има сватба.
Старият пират видя, че момичето започва да разбира, когато очите ѝ заблестяха с познатия изумруден пламък.
Джейд опита да дръпне ръката си, но чичо ѝ я държеше здраво.
— И кога ще е тази сватба? — попита с дрезгав шепот тя.
Хари се намръщи, преди да отговори:
— Сега.
Младата жена отвори уста да извика в знак на протест, но Кейн се приближи до нея, блокирайки гледката към събралите се.
— Джейд, можем да го направим по лесния или по трудния начин. Изборът е твой!
Тя затвори уста и го изгледа гневно. Маркизът можеше да види колко е уплашена. Почти беше изпаднала в паника. Цялата трепереше.
— Лесният начин е доброволно да застанеш пред свещеника и да произнесеш брачната клетва.
— А трудният? — поиска да узнае младата жена.
— Да те завлека за косата дотам — отвърна Кейн и опита да се намръщи, за да не се усъмни в неговата решимост. — И в двата случая ще постигна своето. Ние ще се оженим.
— Кейн…
Страхът, прозвучал в гласа ѝ, разбиваше сърцето му.
— Решавай — настоя той твърдо. — Лесният или трудният?
— Няма да ти позволя да ме напуснеш — прошепна тя. — Няма! Аз ще те напусна първа.
— Какви ги дрънкаш, момиче? — попита Хари.
— Джейд? Кой? — настоя отново Кейн, без да обръща внимание на нейния протест и на намесата на Хари.
Раменете ѝ увиснаха.
— Лесния.
Той кимна.
— Аз ще я отведа до свещеника — заяви Хари. — Нейтън! — извика. — Следвай ни.
— Само минута — нареди Кейн.
Докато Джейд трепереше от страх, а старият пират хвърляше похотливи погледи към херцогинята, маркизът се приближи до свещеника и му заговори нещо. Когато свърши, му подаде лист хартия.
Най-накрая всичко беше готово. Колин застана до брат си, подпрян на ръката му. Джейд застана до Кейн, подкрепяна от Хари.
Младата жена първа повтори клетвите си — нарушение на традицията, за което беше настоял маркизът. Той не сваляше поглед от годеницата си, докато повтаряше всяка една от своите клетви. Остави я да гледа в земята докато не стигна до края на дългата си тирада. Тогава повдигна брадичката ѝ и я накара да го погледне.
Изглеждаше толкова изплашена, толкова уязвима. В очите ѝ блестяха сълзи. Толкова много я обичаше. Искаше му се да ѝ даде целия свят, но първо трябваше да я накара да му се довери.
Свещеникът затвори требника си, разтвори листа хартия, който държеше в ръка, и започна да чете от него:
— Обещаваш ли да останеш със съпругата си, докато си жив? Обещаваш ли пред Бог и тези свидетели, че никога няма да я напуснеш, докато смъртта ви раздели?
Докато пасторът четеше въпросите, очите ѝ се разшириха. Обърна се и видя листа, който той държеше.
— Да — промълви Кейн, когато Джейд се извърна отново към него. — И сега последното — напомни маркизът на свещенослужителя.
— Това е изключително неприемливо — прошепна божият служител. Обърна се и заговори на младата жена: — И обещаваш ли да кажеш на съпруга си, че го обичаш преди да е изтекъл този ден?
Усмивката ѝ беше ослепителна:
— Да — обеща тя.
— Можете да целунете булката — провъзгласи пасторът.
Кейн се подчини с желание. Когато повдигна главата си, каза:
— Сега вече си моя.
Издърпа я в обятията си и силно я прегърна:
— Никога не правя една и съща грешка два пъти, скъпа — прошепна той.