Децата бяха научени да се грижат както едно за друго, така и за родителите си. Навсякъде в досието се повтаряше фактът, че Кейн е закрилник по природа. Дали той приемаше това като положително качество или като недостатък, за Джейд нямаше никакво значение. Тя просто го използваше, за да постигне целта си.
Бе подготвена Кейн да ѝ допадне — все пак той беше брат на Колин. Беше се привързала към Колин още в мига, в който го извади от океана, докато той настояваше тя да спаси първо собствения си брат. Да, беше подготвена Кейн да ѝ допадне, но изобщо не бе подготвена за силното физическо привличане, което изпитваше към него. Случваше ѝ се за първи път и това, което най-много я тревожеше бе, че ако се поддаде на обаянието му, сърцето ѝ много бързо щеше да бъде запленено.
Опитваше се да го предотврати, като правеше това, което той ненавиждаше. Ако не плачеше като новородено, започваше да се оплаква за всичко, което ѝ дойде на ум. Повечето мъже не обичаха жени, които не умеят да се владеят, нали? Поне Джейд искрено се надяваше да е така. Обстоятелствата налагаха да остане с Кейн през следващите две седмици. Когато всичко свършеше, щеше да се върне към нормалния си начин на живот, а той най-вероятно щеше да продължи със завоюването на женски сърца.
Най-важното бе да го накара да вярва, че той е този, който я закриля. Това бе единственият начин да осигури безопасността му. Мнението му за уязвимостта на жените, подхранвано без съмнение от четирите му по-малки сестри, значително увеличаваше шансовете ѝ за успех. Кейн също така беше и много проницателен човек. Натрупаният в миналото опит бе изострил до краен предел инстинктите му на ловец. Поради тази причина Джейд бе наредила на хората си да ги чакат направо в провинциалното му имение. Щяха да се скрият в гората, обграждаща дома му, а когато двамата с Кейн пристигнат там, щяха да поемат грижата за безопасността му.
В дъното на това предателство, разбира се, стояха писмата. Сега ѝ се искаше никога да не ги бе виждала. Но станалото — станало, припомни си тя. Съжалението нямаше да ѝ помогне с нищо. Само излишни усилия, а Джейд никога не правеше нищо излишно. Всичко бе много просто. Цялата бъркотия започна, когато показа на Нейтън писмата от баща им и затова сега бе неин дълг да се справи със ситуацията.
Джейд с усилие се откъсна от тревожните си мисли. Несъзнателно бе дала време на Кейн да помисли върху случилото се досега. Мълчанието точно в този момент можеше да се окаже най-големият ѝ враг, реши тя. Налагаше се непрекъснато да го разсейва и да ангажира вниманието му.
— Кейн? Какво…
— Тихо, скъпа — нареди ѝ Кейн. — Чувате ли…
— Това странно скърцане ли? Тъкмо щях да го спомена — отвърна тя.
— Прилича на постоянен стържещ звук… Милър — извика Кейн през прозореца. — Спри каретата!
Екипажът спря рязко точно когато задното ляво колело се счупи с трясък. Джейд щеше да падне на пода, ако Кейн не я бе хванал. За една дълга минута той я задържа в прегръдките си, след което прошепна:
— Дяволски неподходящ момент да се случи, не мислите ли?
— Бих казала, че това е саботаж — прошепна тя в отговор.
Кейн не реагира на думите ѝ.
— Стойте вътре, Джейд, докато проверя какво може да бъде направено.
— Бъдете внимателен! — предупреди го тя. — Може да ви дебнат отвън.
Чу въздишката му, когато отвори вратата.
— Ще внимавам — обеща ѝ той.
Веднага щом той затвори вратата след себе си, Джейд я отвори и се измъкна навън. Кочияшът слезе и застана до господаря си.
— Не разбирам, милорд. Винаги проверявам колелата, за да съм сигурен, че са здрави.
— В нищо не те обвинявам, Милър — каза му Кейн. — Каретата не е на средата на пътя, така че можем да я оставим тук за през нощта. Разпрегни коня, Милър. Аз ще…
Кейн млъкна, когато забеляза Джейд. В ръката си тя стискаше една зловещо изглеждаща кама. Той почти се разсмя:
— Приберете това, Джейд. Ще се нараните.
Тя пусна ножа в пришития към роклята ѝ джоб.
— Като стоим така на открито, Кейн, сме лесни мишени. Всеки може да ни залови.
— Тогава влизайте обратно в каретата — предложи ѝ той.
Престори се, че не го е чула.
— Милър, мислиш ли, че някой умишлено е повредил колелото?
Кочияшът приклекна до оста.
— Бих казал да — прошепна той. — Милорд, някой нарочно го е повредил. Погледнете тези нарези тук, отстрани на лоста.
— Какво ще правим сега? — обърна се Джейд към Кейн.
— Ще се наложи да пояздим, за да се приберем — обяви той.