— Не те разбирам, Кейн — отвърна Джейд. Все още беше на ръба да се разплаче и отчаяно се опитваше да запази спокойствие. — Тогава защо не накара свещеника да ме накара да обещая, че никога няма да те напусна? Не вярваш ли, че ще сдържа обещанието си?
— Знам, че когато обещаеш нещо, никога няма да нарушиш думата си — отговори ѝ той. — Но трябва да го обещаеш доброволно. Когато си готова, тогава ще ми го кажеш.
Не му дадоха повече време да говори с нея, защото тълпата от присъстващи се приближи, за да ги поздравят и да им пожелаят всичко най-добро.
Хари стоеше в ъгъла с мъжете си и попиваше очите си с подгъва на ръкава си. Майката на Кейн изглеждаше истински щастлива от това, че Джейд ставаше член от семейството. Разбира се, тя дори не подозираше, че новата ѝ снаха е обикновен крадец, напомни си младата жена.
— Чичо ти често ли ще ви посещава? — попита Гуинет, като крадешком погледна към Хари.
— Той живее доста далеч от Англия — обясни младата жена. — Вероятно ще ни посещава само веднъж годишно.
Кейн чу последната част от обясненията на съпругата си, видя моменталното облекчение на майка си и започна да се смее.
— Майка ми се чувства малко нервна в близост до чичо ти — обясни той.
— О, не би трябвало — отвърна Джейд. — Хари е наистина много внимателен човек. Ако само го опознаете по-добре…
Херцогинята изглеждаше напълно ужасена от това предложение. Джейд не знаеше какво да си мисли.
— Подобна беше и идеята на Хари преди малко — обясни Кейн. — Опита се да опознае майка ми много по-отблизо.
Тъй като Джейд не беше свидетел как Хари се бе опитал да извлече херцогинята през предната врата, тя не можа да разбере защо майка му изглеждаше толкова ужасена. Нито можеше да разбере от какво толкова се забавлява Кейн.
— Е, синко, не е точно сега времето…
— Ти го наричаш синко? — изстреля Джейд. — А ти я наричаш майко, така ли?
— Той ми е син — оповести Гуинет. — Как по друг начин да се обръщам към него, мила? Имам разрешението му.
Джейд беше толкова доволна, че не можеше да спре да се усмихва:
— О, значи съм разбрала погрешно — прошепна тя. — Мислех си, че той само ви нарича мадам, а вие никога, ама никога не го наричате синко. Искаше ми се той да си има… да, грешала съм.
Нито Кейн, нито майка му можаха да я разберат. Те само се усмихнаха един на друг.
— Къде е Хенри? — изведнъж попита Гуинет. — Хари идва насам.
Херцогинята повдигна полите на роклята си и се затича към съпруга си преди Кейн или Джейд да успеят да я спрат.
— Тревожеше се, че семейството ми не ме приема? — прошепна Кейн.
Изглеждаше смутена:
— Всеки трябва да принадлежи на някого, Кейн. Дори и ти.
Хари пъхна букета от рози в ръцете ѝ:
— Това са последните рози, които Джимбо ще донесе за теб, момиче, така че е добре да им се порадваш. — Той си мислеше, че съобщението му е прозвучало сърдито, затова я целуна по челото. След това се обърна към Кейн: — Трябва да ти разкажа за пожара, който планираме за кораба — каза той. — Пребоядисването трябва да стане до утре.
— Моля да ме извините, но искам да поговоря с Нейтън — каза Джейд. Беше забелязала, че брат ѝ седи съвсем сам на терасата.
Кейн слушаше Хари, докато той му обясняваше плана си, но през цялото време очите му бяха насочени към съпругата му. Джейд застана пред брат си и говори с него дълго време. Мъжът кимна няколко пъти. Изражението му беше сериозно. Също изглеждаше и изненадан, когато сестра му издърпа една от розите от букета и му я подаде.
Той тръсна глава. Тя само кимна.
И след това ѝ се усмихна, взе розата и я придърпа в прегръдките си.
За първи път, откакто Кейн беше срещнал Нейтън, видя истинската му същност. В момента бе свалил всичките си защитни стени. Изразът върху лицето му, докато прегръщаше сестра си, беше изпълнен с любов.
Кейн не им се натрапи. Изчака докато Джейд се отдалечи от брат си и се застана до него.
Сега Хари и хората му наблюдаваха Нейтън. Когато брат ѝ вдигна розата във въздуха, проехтя отекващ радостен възглас и мъжете веднага отидоха при него. Джимбо и Матю го потупаха по гърба.
— Какво е всичко това? — попита маркизът, като обви ръка около съпругата си и я придърпа към себе си.
— Дадох на Нейтън сватбен подарък — отвърна тя.
Очите ѝ весело блестяха. Внезапното му желание да я целуне, го разсея.
— Е? — попита тя, докато той само я гледаше втренчено. — Не искаш ли да узнаеш какво му подарих?
— Една роза — прошепна той. Наведе се напред и я целуна по челото. — Любима, хайде да се качим горе за няколко минути.