Що за детство беше това, по дяволите, зачуди се той. Кейн прикри гнева си:
— И колко често те оставяше Хари? — попита маркизът, а тонът му беше нежен. Дори се извърна към гардероба, за да не може да види изражението му.
— О, през цялото време — отвърна тя. — Докато не станах достатъчно голяма, за да помагам. Тогава ходех с него. Кейн, наистина е добре да побързаш. Сър Ричардс ще е нетърпелив. Ще сляза долу…
— Ела тук, Джейд.
Гласът му беше като дрезгав шепот, а изражението му беше сериозно. Младата жена беше напълно объркана от поведението му. Направи няколко крачки и застана пред него.
— Да, Кейн? — попита тя.
— Искам да запомниш още нещо, освен Макиндри — каза той.
— Какво?
— Обичам те.
— Никога не бих могла да забравя, че ме обичаш. — Тя протегна ръка и нежно прокара пръсти по бузата му.
Опита се да го целуне, но той поклати глава:
— Също така искам да запомниш още нещо — прошепна той. — Помни обещанието, което ми даде, че никога, ама никога вече няма да се върнеш в океана.
Очите ѝ се разшириха:
— Но аз не съм ти обещавала…
— Обещай ми го сега, тогава — нареди ѝ той.
— Обещавам.
Джейд изглеждаше напълно изумена. Маркизът беше доволен от реакцията ѝ.
— Ще кажа на Хари, че ако иска да те вижда, ще трябва той да идва в Англия. Ние няма да ходим при него. Също така ще му кажа, че съм те накарал да ми го обещаеш. Той няма да се противопостави на това.
— Откога го знаеш, Кейн? — попита го тя.
— Че те е страх от водата?
Тя кимна засрамено.
— Още от първия път, когато сънува кошмар — обясни ѝ той. Сложи ръцете си върху гърба ѝ. — Тревожеше се, нали?
— Малко — прошепна тя. След това тръсна глава. — Не, Кейн, не бях само малко разтревожена. Бях ужасена. Хари не би го разбрал.
Мина един дълъг, тягостен миг преди да промълви:
— Кен, мислиш ли, че съм страхливка, след като ме е страх от водата?
— Трябва ли да ми задаваш този въпрос? — отвърна ѝ той. — Не знаеш ли вече отговора, Джейд?
Тогава тя се усмихна.
— Не, не вярваш, че съм страхливка. Извинявам се, че те обидих, като те попитах. Не съм свикнала да признавам…
— Скъпа, дори и Посейдон не би се върнал обратно в морето, ако беше преминал през ужаса, през който си преминала ти.
Тя започна да се смее и да плаче едновременно. Беше толкова успокоена, че Кейн беше поел товара ѝ, че дори се почувства направо като замаяна.
— Нейтън е по-силен от мен — каза след това. — Той отново се връща в морето.
— Нейтън не е човек, любима, така че това не се брои — отвърна съпругът ѝ.
— О, той си е истински човек. Ако ти кажа една тайна, ще я запазиш ли? Няма да дразниш брат ми с…
— Обещавам.
— Нейтън страда от морска болест.
Кейн се разсмя.
— Тогава той ще бъде един ужасен пират — провлачено каза маркизът.
— Обичам те.
Тя изстреля признанието си, докато лицето ѝ беше скрито в реверите на жакета му.
Маркизът спря да се смее.
— Каза ли нещо? — попита, като се престори, че не я беше чул. Повдигна брадичката ѝ нагоре и се взря в очите ѝ.
Отне ѝ доста време, за да събере думите отново, както и всяка частица смелост, която притежаваше. Гърлото ѝ се стегна, сърцето ѝ запрепуска и заби като лудо, а стомахът ѝ като че ли се беше вързал на възел.
Нямаше да може да му го каже, ако не ѝ беше помогнал. Изражението на лицето му бе изпълнено с толкова любов, че накара част от паниката ѝ да изчезне. Трапчинката направи останалото.
— Обичам те.
Кейн се почувства успокоен, докато тя не избухна отново в сълзи.
— Толкова трудно ли беше? Да ми кажеш, че ме обичаш?
— Да, беше — прошепна тя, докато той спираше сълзите ѝ с целувки. — Не съм свикнала да говоря за това, което чувствам. Не мисля, че дори ми харесва да го правя.
Щеше да се засмее, ако в гласа ѝ не се долавяше, колко е уязвима. Вместо това я целуна.
— Не ти хареса да се любим първия път също — напомни ѝ той, преди да целуне сладките ѝ устни отново.
Когато се отдръпнаха един от друг и двамата трепереха. Би я завлякъл в леглото, ако викът на сър Ричардс не ги беше прекъснал.
И двамата въздъхнаха едновременно.
— Хайде, скъпа. Време е да тръгваме.
Той излезе от стаята, като я дърпаше след себе си за ръка.
Лайън и Ричардс ги чакаха във фоайето. Веселбата беше набързо забравена. Вървяха мълчаливо през гъстата гора, където Матю и Джъмбо ги очакваха с конете им.
Кейн тръгна напред. Джейд яздеше след него, а Лайън ѝ пазеше гърба. Директорът завършваше процесията.