— Помислих, че си си тръгнала.
При това признание, очите ѝ се разшириха от изненада, но нямаше достатъчно време да го обмисли, защото съпругът ѝ я вдигна на ръце и я отнесе обратно на горния етаж. Осъзна колко бесен беше наистина, когато забеляза как играе мускулът на челюстта му.
— Кейн, не си бях тръгнала — прошепна тя, изтъквайки му очевидното. Погали го по бузата и се усмихна, когато наболата му брада я погъделичка. — Трябва да се обръснеш, съпруже.
— Точно така, аз съм твой съпруг — каза през зъби той.
После я хвърли на леглото, бързо си събу панталоните и се просна по корем до нея, с ръка увита около талията ѝ. Тя беше напълно облечена, а той — чисто гол.
Джейд щеше да се изсмее над абсурдността на ситуацията, ако в този миг до съзнанието ѝ не достигна смисъла на онова, което току-що ѝ беше казал. Как смееше да не ѝ вярва? Беше бясна. О, тя щеше незабавно да му даде да се разбере, ако не изглеждаше толкова дяволски спокоен. Сърце не ѝ даваше да го събуди.
Лекцията ѝ трябваше да почака до по-късно. Затвори очи, избра една книга от паметта си и започна да я препрочита наум, докато търпеливо чакаше Кейн да се наспи.
Той не помръдна почти до два следобед. Когато се събуди, беше в много по-добро разположение на духа. Усмихна ѝ се. Но Джейд го изгледа гневно.
— Защо не ми вярваш? — попита тя.
Кейн се обърна по гръб, сложи ръце под главата си и се прозя шумно.
— Съблечи се, скъпа — прошепна той. — После ще обсъдим това.
Погледът ѝ се плъзна надолу по тялото му и се спря върху очевидната му възбуда. Младата жена се изчерви.
— Мисля, че трябва да го обсъдим сега, Кейн — заекна тя.
Той я придърпа върху себе си, целуна я страстно, и след това отново ѝ нареди да съблече дрехите си. Странно, сега нямаше нищо против да се подчини на нареждането му. О, той можеше да бъде толкова убедителен! И толкова настоятелен. Джейд достигна два пъти върха на блаженството, преди той да се взриви в нея.
Когато най-сетне се разделиха, тя едва можеше да се движи.
— Е, какво беше това, което искаше да обсъдим?
Младата жена не можеше да си спомни.
Трябваше им близо час да се облекат, тъй като непрекъснато спираха, за да се целуват и галят един друг. Едва когато бяха тръгнали надолу по стълбите, си спомни, за какво му беше толкова ядосана.
— Нима не ти доказах, че вече можеш да ми се довериш? — попита тя. — Трябва да ми вярваш с цялото си сърце.
— Ти не ми вярваш — контрира я той. — Трябва да бъде взаимно, Джейд, иначе не става. Ти ми даде ясно да разбера, че ще ме напуснеш при първа възможност. Не е ли така, любима?
Кейн спря на най-долното стъпало и се обърна, за да я погледне. Сега бяха очи в очи. Нейните бяха пълни със сълзи, забеляза той.
— Не искам да говоря за това сега — заяви тя, борейки се да запази самообладание. — Гладна съм и…
— И това ти дава преимущество, така ли, съпруго моя?
— Не разбирам какво искаш да кажеш — отвърна младата жена. Гласът ѝ трепереше. — Какво преимущество?
— Някъде в потайните кътчета на твоя нелогичен ум се прокрадва мисълта, че е възможно в крайна сметка да те изоставя — обясни той. — Така както са постъпили Нейтън и Хари. Ти все още се страхуваш.
— Страхувам се? — заекна тя.
Маркизът кимна.
— Страхуваш се от мен.
Кейн мислеше, че ще се опита да оспори това изявление, но за негова изненада, младата жена кимна.
— Да, ти ме плашиш — призна Джейд. — И мога да ви кажа, сър, че това чувство съвсем не ми харесва. То ме прави…
— Уязвима?
Отново кимна. Той въздъхна тежко.
— Добре тогава. Колко време мислиш, че ще ти е необходимо, за да се пребориш с този страх. — Въпреки че гласът му беше изключително нежен, изражението му остана сериозно.
— Колко време ще мине, преди да се умориш от мен? — попита тя и сега страхът ѝ беше очевиден.
— Да не би умишлено да се правиш, че не разбираш?
— Не.
— Тогава ето отговора на твоя абсурден въпрос: аз никога няма да се уморя от теб. Сега ми кажи, колко време ще ти е необходимо, преди да ми се довериш? — настоя отново съпругът ѝ. Сега гласът му не беше никак нежен. Звучеше сурово и неумолимо, каквото беше и изражението му.
— Казах ти, че те обичам — прошепна тя.
— Да, направи го.
— И повторих обета си пред теб и Господ. — Тонът ѝ беше с една октава по-висок. Сега Кейн можеше да забележи паниката и несигурността ѝ. — Е? Какво повече искаш от мен? — Изкрещя младата жена, кършейки ръце.
Маркизът реши, че все още не е готова да му се отдаде напълно. Почувства се като истинско чудовище, че я беше разстроил.