— Вярвам ти с цялото си сърце — прошепна Джейд.
— Не изпитваш паника сега, нали?
Тя поклати глава.
— Кейн, искам да кажа…
— Успях да се справя с паниката ти, така ли?
Изглеждаше толкова доволен от себе си, че на Джейд не ѝ даде сърце да помрачи високомерното му задоволство. Гордостта на мъжа не трябва да се накърнява, спомни си тя.
— Помогна ми да разбера себе си — прошепна. — И да, успя да прогониш страховете ми. Благодаря ти.
Целунаха се дълго и сладко. Младата жена трепереше, когато устните им най-сетне се разделиха и съпругът ѝ вдигна глава. Маркизът смяташе, че целувката беше причината за тази нейна реакция.
— Искаш ли да се върнем отново горе, любов моя? — попита.
Тя кимна.
— След като ме нахраниш, Кейн. Умирам от глад.
Хвана я за ръка и я поведе към трапезарията.
— Знаеш ли, съпруже, сега изпитвам едно невероятно усещане.
— И какво е то? — поиска да узнае той.
— Чувствам се… свободна. Разбираш ли? Все едно току-що са ме пуснали от заключена стая. Това е абсурдно, естествено.
Кейн придържа стола ѝ, докато тя седна, след това се настани на своето място до масата.
— Защо да е абсурдно?
Джейд се възмути от неговата недосетливост.
— Защото няма заключена стая, от която да не мога да изляза — обясни му.
Маркизът нареди да им донесат закуската и когато Анна, прислужницата, напусна трапезарията, поиска Джейд да му разкаже за приключенията си.
— Искам да знам всичко за твоето минало — заяви той.
— Само ще се ядосаш — предсказа младата жена.
— Не, не. Обещавам, че няма да се ядосвам, независимо какво ще ми кажеш.
— Е, не искам да се хваля — започна Джейд, — но изглежда имам естествената способност да се измъквам от всякакви ситуации. Чичо Хари казва, че съм родена крадла и лъжкиня — добави тя.
— Виж какво, мила, сигурен съм, че не е искал да те критикува — отвърна Кейн.
— Разбира се, че не — изсумтя младата жена, с раздразнение. — Това бяха комплименти, съпруже. Похвалите на чичо означават много за мен, защото обикновено той не хвали никого. Казва, че това не е в природата му — додаде с усмивка. — Хари се притеснява, че другите ще разберат истината за него.
— Каква е тази истина? — попита маркизът. — Че той всъщност е малко по-цивилизован?
— Как разбра?
— От това, което ти представляваш — обясни той. — Ако наистина е такъв варварин, ти нямаше да станеш дамата, която си сега.
Джейд засия от удоволствие.
— Добре е, че си го забелязал — прошепна тя. — Чичо е много интелигентен.
— Той е този, който те е научил да четеш, нали?
Младата жена кимна.
— За негово щастие, защото зрението му започна много да отслабва. Всяка вечер му четях.
— По памет?
— Само когато нямахме книги под ръка. Обикновено Хари краде толкова, колкото може да вземе.
— Начинът, по който говори — обади се Кейн. — Това също е част от маскарада, нали?
— Да — призна тя. — Впечатлението, преди всичко. Виждаш ли, той не говори граматически правилно, дори когато сме сами, защото се страхува, че може да направи грешка и да се издаде пред хората си.
Маркизът завъртя очи.
— Чичо ти не се ли превръща малко във фанатик, що се отнася до положението му на лидер?
— Не — заяви твърдо тя. — Не си разбрал правилно. Измамата и преструвките са му слабост, Кейн. — Джейд продължи да говори за Хари още няколко минути, след което смени темата и разказа някои от най-незабравимите си лудории.
Тъй като беше обещал да не се ядосва, Кейн скри реакцията си. И все пак, ръцете го сърбяха от желанието да извие врата на добрия стар чичо Хари, когато Джейд приключи разказа си за един особено опасен инцидент. В края на краищата, реши, че не иска да знае нищо повече за нейното минало.
— Мисля, че е по-добре да чуя тези истории една по една.
— Това и правя — възрази тя. Замълча, за да се усмихне на прислужницата, когато жената постави поднос с хрупкави кифлички пред нея, после се обърна към Кейн. — Разказвам ти ги една по една.
Той поклати глава.
— Имам предвид да ми ги разказваш по една веднъж на два месеца или там някъде. Човек не може да понесе на един път толкова много. Трябва да ти призная, че ще си мисля за историята, която току-що ми разказа, още дълго време. По дяволите, Джейд, косата ми почти побеля. Можело е да те убият. Можело е да те…
— Нали нямаше да се ядосваш? — прекъсна го с усмивка. — Обеща ми.
Кейн се облегна назад в стола си.
— Мисля, че е по-добре да сменим темата. Кажи ми, кога разбра, че ме обичаш? — нареди ѝ той. — Аз ли те принудих?