Джейд се разсмя.
— Не можеш да накараш насила някого да те обича — заяви тя. — Вярвам, обаче, че когато прочетох твоето досие, вече бях започнала да се влюбвам в теб. — Усмихна се, когато видя смаяното му изражение. — Вярно е — прошепна.
— Джейд, не се гордея с някои неща, които е трябвало да направя. Наистина си прочела цялото ми досие, така ли?
— Да. Бил си целенасочен, методичен, но никога не си се държал жестоко. Във всеки един случай си бил толкова… благонадежден. Хората са разчитали на теб и ти никога не си ги предавал. Възхищавам се на това качество. А след това те срещнах — завърши тя. — Приличаше малко на Макиндри, защото се прокрадна зад гърба ми и открадна сърцето ми преди да разбера, че това се случва. Сега ти трябва да ми кажеш кога осъзна, че ме обичаш.
— Беше по време на един от многобройните ни разгорещени дебати — отвърна той.
Сега беше неин ред да е изненадана.
— Ние никога не сме имали дебати. Ние си крещяхме един на друг. Това бяха кавги.
— Дебати — повтори съпругът ѝ. — Малко на висок глас, но все пак дебати.
— Искаш да кажеш, че първо си се влюбил в ума ми?
— Не.
Джейд се разсмя, очарована от честността му.
— Не би ли трябвало твоят човек да е тук с нас? Може да изглежда подозрително, че е останал в провинцията.
— Стърнс никога не идва с мен в Лондон — обясни ѝ той. — Всички го знаят. Икономът ми мрази този град. Казва, че е прекалено шумно тук.
— Липсва ми — призна младата жена. — Напомня ми за теб. Стърнс е прекалено своеволен, а също и… безочлив.
— Никой не може да разбере защо го търпя — отбеляза Кейн. — Но, ако трябва да съм искрен, не знам защо той ме търпи. Той винаги е бил като щит за мен, особено, когато бях момче. Наистина се забърквах в доста пакости. Стърнс беше този, който правеше така, че да ми се карат по-малко. Също така, на няколко пъти ме е спасявал от сигурна смърт.
Кейн ѝ разказа една история, когато почти се бил удавил при някакъв инцидент с лодка и как Стърнс го спасил, само отново да го хвърли във водата, за да се научи да плува по правилния начин. И двамата се заливаха от смях към края на историята, защото представата за начумерения иконом, плуващ напълно облечен до своя малък повереник беше доста забавна.
Джейд първа стана сериозна.
— Кейн, стигнахте ли до някакви заключения с приятелите ти снощи, след като си легнах?
— Човекът, когото Ричардс проследи до дома му, бил Уилбърн. Спомняш ли си, Колин ни каза, че той е бил неговият началник и колко много му е вярвал.
— Да, спомням си — отвърна тя. — Нейтън каза, че никога не е вярвал на Уилбърн. Все пак, брат ми не вярва на никого освен на Хари и Колин, и на мен, разбира се.
— Колин е сгрешил, Джейд. Уилбърн наистина е работел за Трибунала. Сега работи за един от последните членове на групата.
Преди да успее да го прекъсне, маркизът продължи:
— Напълно сме сигурни, че Уилям Терънс е бил вторият човек. След като той и баща ти са мъртви, остава само третият. Ричардс е убеден, че Терънс е бил наричан Принца. Това означава, че за Ледения не знаем нищо.
— Как бихме могли да открием Ледения? Наистина нямаме много, за което да се хванем. В писмата имаше много малко лична информация, Кейн.
— Със сигурност ще го намерим, скъпа — отвърна Кейн. — В едно от писмата беше споменато, че не е учил в Оксфорд. Също така, Лисицата и Принца били изненадани, когато се запознали с Ледения.
— Как откри тази информация?
— От една от забележките, които баща ти е направил за Принца в третото… не, четвъртото писмо.
— Спомням си — отвърна тя. — Просто не го счетох за важно.
— Ричардс вярва, че е много вероятно Ледения да е чужденец.
— А ти? — попита го.
— Не съм убеден. Има други важни улики в онези писма, Джейд. Само ми трябва малко повече време да ги навържа.
Имаше пълна вяра в способността му да го направи. Веднъж след като Кейн се концентрираше върху проблема, щеше да го разреши.
— Ричардс нареди да следят Уилбърн. Мисли, че би могъл да ни заведе до Ледения. Някакво начало е все пак, но не мога да заложа на това. Също така имаме и други възможности. Сега, скъпа моя, не искам да напускаш тази къща, без значение каква е причината, ясно?
— Ти също не можеш да я напускаш — отвърна му тя. — Споразумяхме ли се?
— Споразумяхме се!
— С какво ще си запълним времето? — попита тя с толкова невинност в гласа си колкото успя да му придаде.
— Бихме могли да почетем, предполагам — провлачено каза той.
Джейд се изправи и отиде да застане зад него.
— Да, бихме могли да почетем — прошепна тя, като уви ръце около широките му рамене. Пръстите ѝ се шмугнаха под ризата му. — Мога да се науча и да бродирам — добави. — Винаги съм искала да го направя. — Наведе се и леко го захапа за ухото. — Но знаеш ли какво искам най-много да правя, съпруже?