— Започвам да се досещам — отговори той, а гласът му беше дрезгав от възбуда.
— Досещаш се? Тогава ще ме научиш?
— На всичко, което знам, скъпа моя — обеща ѝ той.
Изправи се и я взе в ръцете си.
— Какво ще правим с музиката? — попита тя.
Дори този въпрос да му се беше сторил странен, не каза нищо.
— Ще си създадем своя собствена музика — обеща ѝ. Дръпна я за ръката към фоайето, а след това нагоре по стълбите.
— Как? — попита тя, смеейки се.
— Всеки път, когато изстенеш, аз ще тананикам — обясни ѝ той.
— Не мислиш ли, че салонът е по-подходящ? — попита Джейд.
— Леглото ще е по-удобно — отговори ѝ. — Но, ако си решена да…
— Да се науча да танцувам — вметна тя. — Целият този разговор е за това, нали?
Усмихна му се изключително сладко, след като каза тази лъжа и зачака реакцията му. Помисли си, че този път го е надхитрила с малката си измама. Кейн, от друга страна, доказа, че е много по-лукав от нея, много по-изобретателен. Последва я в салона, заключи вратата зад себе си и след това се зае да я учи как да танцува.
Беше жалко, че Джейд никога нямаше да има възможност да покаже способностите си на публично място, защото двамата със съпруга ѝ щяха да скандализират висшето общество с еротичния си, изключително греховен начин, по който той я учи да танцува. И въпреки че беше напълно логичен при обясненията си, тя все още отказваше да повярва, че дамите и господата от висшето общество си свалят дрехите преди да танцуват валс.
През останалата част от деня, Кейн продължи да я забавлява, но веднага щом падна нощта, се разрази първата им кавга.
— Какво искаш да кажеш с това, че тръгваш? — извика тя, когато той си облече палтото. — Разбрахме се да не напускаме тази къща…
— Ще внимавам — прекъсна я той, целувайки я по челото. — Лайън и Ричардс ме очакват, скъпа. Страхувам се, че ще се наложи да излизам всяка нощ, докато това приключи. Сега, престани да се тревожиш и ми кажи, че ще си легнеш и няма да ме чакаш.
— Няма да си лягам и ще те чакам! — каза тя със заекване.
— Знаех си — отвърна ѝ с въздишка. — Но поне ми кажи, че няма да го направиш.
Ясно му показа колко е вбесена.
— Кейн, ако нещо ти се случи, много ще се ядосам.
— Ще внимавам — отвърна той.
Джейд го последва до задната врата.
— И не забравяй за Макиндри?
Маркизът се извърна, с ръка върху дръжката.
— Това си е твоят урок, скъпа.
— Е, ти също можеш да се поучиш от него, по дяволите — измърмори тя.
— Добре — отвърна ѝ, като се опита да я успокои. — Няма да забравям за Макиндри. — Обърна се и отвори вратата. — Джейд?
— Да?
— Ще си тук, когато се върна у дома, нали?
Въпросът му я учуди, обиди я дори, и щеше добре да го наругае, ако не звучеше толкова уязвим.
— Толкова ли несигурен ли те карам да се чувстваш? — попита тя вместо това.
— Отговори ми — нареди ѝ Кейн.
— Ще съм тук, когато се върнеш.
Тези последни думи се превърнаха в техен ритуал. Всяка нощ, точно когато тръгваше, той ѝ казваше да не забравя за Макиндри, а тя му казваше, че ще го чака.
През тъмните часове на нощта, докато чакаше съпругът ѝ да се върне у дома при нея, Джейд си мислеше за неговата уязвимост. Първоначално вярваше, че тя е причината за това. Все пак, му беше позволила достатъчно често да вижда нейната собствена несигурност. Но също така усещаше, че обкръжението на Кейн беше другата причина за неговата собствена уязвимост. Не можеше да си представи какъв е бил животът му като момче. Сър Харуик беше нарекъл майка му зла и опърничава жена. Освен това си спомняше, че тя се била опитала да настрои сина си срещу баща му. Не му е било лесно на Кейн.
Колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че в действителност съпругът ѝ се нуждаеше от нея също толкова много, колкото и тя от него.
Осъзнаването на всичко това ѝ даде някакво успокоение.
Лейди Брайърс изпрати няколко покани на Джейд да я посети. Тъй като Кейн не искаше тя да напуска къщата, отговори на дамата, че съпругата му се чувства неразположена.
Накрая, добрата приятелка на баща ѝ дойде да я види. Споменът на Джейд за жената беше доста мъгляв, но се чувстваше ужасно виновна, че се преструва на болна, когато видя колко стара и крехка е. Въпреки това, все още беше красива, с ясно сини очи и сребристо сива коса. Умът ѝ също се оказа доста остър.