Домакинята сервира чая в салона, след което седна до съпруга си на канапето. Маркизът изглеждаше твърдо решен да участва в разговора на дамите. Двамата съпрузи изслушаха дългата тирада от съболезнования на лейди Брайърс във връзка със смъртта на Нейтън. Младата жена играеше ролята на опечалена сестра, но ненавиждаше измамата, защото гостенката им беше толкова искрена в съчувствието си.
— Когато прочетох за трагедията във вестника, бях изумена — сподели тя. — Нямах представа, че Нейтън работи за правителството и извършва толкова секретни задачи. Кейн, трябва да ви кажа колко съжалявах, когато чух, че брат ви също е бил убит от онзи ужасен пират. Не познавах момчето, разбира се, но съм убедена, че е имал златно сърце.
— Аз също никога не съм срещала Колин — вметна Джейд. — Но Кейн ми разказа всичко за него. Бил е добър човек, лейди Брайърс, и е умрял за страната си.
— Как Пейгън се е забъркал в това? — попита възрастната дама. — Все още ми се изплъзват детайлите, дете.
Маркизът отговори на въпроса ѝ.
— От това, което Министерството на войната успя да събере като информация, Нейтън и Колин са попаднали в засада, докато извършвали разследване за нещо изключително секретно.
— Не е ли доста иронично, че вие двамата се събрахте? — попита лейди Брайърс, а в гласа ѝ се долавяше някакво веселие.
— Не точно — отвърна Кейн. — И двамата пропуснахме церемонията в чест на братята ни — обясни той. — Джейд дойде да ме види. Искаше да разговаряме за Нейтън, а предполагам, че аз съм имал нужда да говоря за Колин. Веднага бяхме привлечени един от друг. — Той спря, за да намигне на съпругата си, след което продължи. — Вярвам, че беше любов от пръв поглед.
— Разбирам защо — каза лейди Брайърс. — Джейд, ти си се превърнала в прекрасна жена. — Поклати глава и леко въздъхна. — Никога не успях да разбера защо приятелят на баща ти те отведе толкова бързо след погребението. Признавам си, че щях да се обърна към Короната за попечителство. Винаги съм искала да имам дъщеря. Също вярвах, че щеше да ти бъде много по-добре с мен. Сега, след като те видях, трябва да призная, че са те отгледали подобаващо.
— Чичо Хари настоя да заминем веднага — обясни Джейд. — Той не беше наш законен настойник и беше сигурен, че ще се борите за Нейтън и мен.
— Да — съгласи се възрастната дама. — Знаеш ли, донякъде се чувствам виновна за смъртта на брат ти. Да, наистина. Ако беше дошъл да живее с мен, със сигурност нямаше да му позволя да ходи на онези морски пътешествия. Било е прекалено опасно.
— Нейтън е бил напълно зрял човек, когато е взел своето решение да работи за Англия — вметна Кейн. — Съмнявам се, че щяхте да успеете да го задържите у дома, лейди Брайърс.
— И все пак — отвърна му тя. — Все още не мога да разбера защо баща ти не ме беше посочил за настойник…
— Мисля, че разбирам — каза младата жена. — Хари ни каза, че сърцето на татко вече не принадлежало на Англия.
— Не мога да си представя защо — отвърна дамата. — На мен ми изглеждаше напълно удовлетворен.
Джейд присви рамене.
— Вероятно никога няма да разберем неговите причини за това. Хари вярваше, че татко е бил преследван от демони, завладели съзнанието му.
— Вероятно е било така — съгласи се посетителката им. — Достатъчно за баща ти, Джейд. Разкажи ми за живота си като дете. Имаме да наваксваме толкова много. Какво беше да живееш на онзи малък остров? Научи ли се да четеш и пишеш? С какво се занимаваше, дете? Имаше ли много приеми, които да посещаваш?
Младата жена се разсмя.
— Хората на острова не бяха част от висшето общество, лейди Брайърс. Болшинството дори не си правеха труда да носят обувки. Никога не успях да се науча да чета и пиша, защото Хари не успя да намери някой, който да ми преподава.
Джейд излъга, защото Кейн беше настоял никой да не разбира, че е усвоила тези умения. Всяко малко нещо щеше да им даде предимство, беше ѝ обяснил той. Ако всички вярваха, че тя не се е научила да чете, тогава не би могла да прочете и писмата.
Струваше ѝ се, че в доводите на съпруга ѝ има доста слаби места, но не искаше да спори с него. Концентрира се в измислянето на няколко забавни истории от детството, за да задоволи любопитството на лейди Брайърс. Завърши, като отбеляза, че въпреки онова време да е било спокойно, също така е било и доста скучно.
Темата на разговора се върна към неотдавнашната им сватба. Кейн отговори на всичките въпроси на възрастната жена. Съпругата му беше изумена от лекотата, с която той разказваше лъжливите си истории. Очевидно имаше вроден талант.