Младата жена пренебрегна усмивката му.
— Никога не съм вярвала на Хъдсън — обяви Джейд. — Този човек винаги се опитваше да ме накара да пия чай. Обзалагам се, че е бил отровен.
— Не, Джейд, не позволявай на въображението си да те ръководи. Между другото, всички онези смущаващи инциденти са били негово дело. Те наистина са разкопали гроба на баща ти с надеждата, че писмата може да са скрити там. Също така са почистили след това.
— Хъдсън ли е застрелял хубавия кон на Нейтън?
— Не, Уилбърн го е направил — обясни Кейн.
— Ще кажа на брат ми.
Маркизът кимна.
— Хъдсън се е погрижил за разчистването. Беше права, между другото, използвали са каруца, за да преместят тялото на жребеца. Трябвали са им поне седем здрави мъже, за да го вдигнат.
— Как разбра всичко това?
— Впечатлена си от мен, нали?
Сръчка я, за да му отговори.
— Да, впечатлена съм. Сега ми кажи останалото.
— Хората ми изровиха фактите, така че не мога да си припиша заслугите за това. Намерили са коня в една клисура на около две мили от главния път.
— Само почакай да го кажа на Нейтън — измърмори отново Джейд.
Съпругът ѝ я потупа по рамото.
— Можеш да му обясниш всичко след като приключим с това, нали?
Тя кимна.
— Има ли още нещо, което да ми кажеш, Кейн?
— Е, веднъж след като реших, че Брайърс е най-логичният кандидат, се разрових в миналото ѝ. На повърхността всичко изглеждаше напълно нормално, но колкото по-дълбоко се ровех, толкова повече се появяваха някои малки странности.
— Като например?
— За жена, е пътувала прекалено много — отбеляза той. — Например — додаде преди Джейд да успее да го прекъсне, — ходила е поне седем пъти до Франция, за които знам и…
— И на теб това ти се струва странно? Вероятно има роднини…
— Не — отвърна той. — Освен това, тя е предприемала повечето от пътуванията си винаги по време на война. Имаше и други издайнически улики.
— Наистина вярвам, че съм омъжена за най-интелигентния мъж в целия свят — похвали го тя. — Кейн, едва сега всичко започва да има смисъл за мен. Какво казаха сър Ричардс и Лайън за твоите разкрития?
— Все още не съм им казал — отвърна той. — Исках да съм напълно сигурен. След като чух въпросите на Брайърс, вече нямам никакви съмнения. Тази вечер ще им кажа, когато се срещнем при Уайт.
— Кой от въпросите, които ми зададе тя, те направи подозрителен?
— Директно те попита дали можеш да четеш, спомняш ли си? Като се има предвид факта, че болшинството дами от висшето общество придобиват това умение, си помислих, че въпросът ѝ е изключително издайнически.
— Но тя знаеше, че съм израснала на остров — започна да спори Джейд. — Затова ме попита. Опитваше се да разбере дали са ме отгледали подобаващо без да го казва директно и…
— И беше малко повече от нормалното заинтересована да разбере какво ти е останало от баща ти — прекъсна я той.
Раменете на съпругата му се отпуснаха.
— Мислех си, че е искрена.
— Трябва да затегнем примката около градската къща на Нейтън тази вечер — отбеляза Кейн. — Само двама от хората ми я охраняват сега. — Спря, за да се усмихне на Джейд. — Вероятно домът на бедния ти брат ще бъде изгорен до основи преди всичко да е приключило.
— Не би трябвало да ти е толкова забавно от подобна възможност — отбеляза младата жена. — Освен това, Хъдсън е имал достатъчно време да разбере, че няма никакъв сандък. — Тя леко въздъхна. — Имам и още едно разочарование за теб, съпруже. Лейди Брайърс знаеше, че лъжа, когато ѝ казах, че не мога да чета. Вярвам, че е задала този въпрос, за да разбере дали сме я разкрили. О, да, наистина вярвам, че този път я оплескахме.
Усмивката на Кейн изчезна.
— За какво говориш? Защо мислиш, че Брайърс е знаела, че лъжеш?
— Хъдсън ме видя, че чета почти всяка вечер — изстреля съпругата му бързо. — След вечеря, отивах в красивия кабинет на Нейтън и четях докато ми се доспеше. Имаше толкова прекрасни книги, които все още не бях наизустила. Икономът палеше огъня в камината за мен. Убедена съм, че го е казал на лейди Брайърс. — Тя го потупа по ръката, за да смекчи разочарованието му. — Сега какво ще правиш? — попита, убедена, че той ще измисли алтернативен план за действие за нула време. Кейн разсъждаваше прекалено логично и вероятно вече беше премислил всички възможности.
— В края на краищата, ще можем да сравним почерка, след като вземем писмата от „Емералд“.
— Имаме образец тук — каза Джейд. — Лейди Брайърс ми изпрати две покани да я посетя. Мразя да те разочаровам, но почеркът изобщо не ми се стори познат.