— Съмнявам се, че е написала тези покани сама — отвърна ѝ Кейн. — Тя е възрастна, Джейд, но все още не е станала небрежна. Не, вероятно е накарала някой от помощниците ѝ да напише писмата.
— Би ли искал да открадна…
— Бих желал да стоиш тук ден и нощ — заяви той. Предложението му беше дадено по-скоро като команда. — Ще стане прекалено опасно преди да приключим. Всичко, което събрах са косвени доказателства за съда, Джейд. Все още имам да свърша някои неща. Обещай ми, че няма да излизаш от тук.
— Обещавам — отвърна тя. — Имай ми малко доверие, съпруже. Знаеш, че веднъж като дам дума, винаги я спазвам. Моля те, кажи ми какво си намислил.
— Лайън не го сдържа да попритисне Уилбърн. Аз мисля, че е време да го направи. Уилбърн изобщо не ни съдейства до момента. Надявахме се, че ще ни заведе до Ледения, но той стои скрит зад завесите в дома си цял ден. Да, време е да си поговорим с него.
— Не ми харесва идеята да излизаш всяка нощ, Кейн. Докато не подпалят кораба и слухът за смъртта на Пейгън не се разпространи из Лондон, съм на мнение, че би трябвало да си стоиш у дома. Ще ви кажа едно, сър, ако хората в този град отпразнуват смъртта ми, ще бъда много разочарована.
Кейн нежно се усмихна.
— Те ще са в траур — обеща ѝ той. — Както и да е, никога няма да го разберем. Не е нужно да горим кораба сега.
— Защо?
— Защото знам кой е Ледения — обясни ѝ. — И тя няма да спре да ме преследва. А и знае, че ние сме по следите ѝ.
— Да — контрира го Джейд. — Ако не ме беше накарал да излъжа, че не мога да чета, тя нямаше да е по следите ни, съпруже. Разбра ли? Тази лъжа изобщо не беше за добро.
— Недей да звучиш толкова самодоволна, любов моя.
— Хари ще е щастлив, че няма да е необходимо да изгори кораба — обяви тя, като пренебрегна забележката му. — Ще изпратиш някого да му каже, нали?
— Да, ще изпратя някого до Шалоуз Уорф — отговори той. — Ще трябва да ми обясниш къде точно се намира това, Джейд. Това е тайното име за някое друго място, нали?
Джейд се сгуши в съпруга си.
— Толкова си умен — прошепна тя. — Ще внимаваш, когато излизаш, нали? Тя е по петите ни, със сигурност. Не искам да обръщаш гръб на никого, Кейн. Започнах да разчитам на теб.
— А аз започнах да разчитам на теб — отвърна той, а усмивката му казваше всичко. — Това ми звучи, като че ли вече сме квит.
— Квит сме! — съгласи се тя. — Но ти можеш да се престориш, че не е така, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре.
Той пренебрегна този коментар и вместо това я погъделичка отстрани по врата. Джейд потрепери в отговор.
— Имаш ли желание за още един урок по танци сега?
— Отново ли ще трябва да съм на коленете си?
— Не ти ли хареса, любов моя? Държеше се така, все едно ти харесва. Устата ти беше толкова сладка, толкова…
— Хареса ми — набързо призна тя.
— Може ли?
— О, да — отвърна, почти останала без дъх.
— Горе или тук?
— Горе — прошепна тя, изправи се и се мушна под ръката му. — Но този път, Кейн, искам аз да водя.
Прекараха остатъка от деня в прегръдките си. Беше блажено време, което свърши твърде бързо. Преди да се усети, вече му напомняше да не забравя за Макиндри, а той настояваше да му обещае, че няма да ходи никъде, докато се върне.
Джейд беше толкова изтощена, че спа непробудно. Стресна се в съня си и се събуди един час преди разсъмване, след което се претърколи към страната на Кейн, за да го прегърне.
Той не беше там. Младата жена се втурна надолу по стълбите, за да провери дали не е в библиотеката. Съпругът ѝ все още не се беше върнал при нея. Тъй като никога преди това не се беше бавил толкова дълго, започна да се тревожи.
След като мина още един час и той все още не се беше прибрал, тя вече беше започнала да се побърква от притеснение.
Инстинктите ѝ крещяха предупредително. Нещо се беше объркало ужасно. Познатата болка се беше настанила в стомаха ѝ точно както в отминалите дни, когато някой план щеше да се провали.
Трябваше да е готова. Джейд се облече бързо, сложи камата в джоба си, хвана косата си със специалната шнола, след това продължи да се разхожда напред-назад.
Кейн беше оставил двама души да я пазят. Единият стоеше отвън в сенките пред входната врата, а другият пазеше задната.
Реши да поговори със Сирил, мъжът, който пазеше предния вход. Вероятно щеше да знае какво би трябвало да направят. Отвори вратата точно навреме, за да види как някакъв човек подава на Сирил парче хартия, след което избяга.