— Сега разбирам защо са ви дали името Ледената — Джейд се чу да казва. — Вие нямате душа, нали, лейди Брайърс?
Думите ѝ бяха възнаградени със звучна плесница през лицето.
— Къде са писмата? — настоя да узнае по-възрастната жена.
— На сигурно място — отвърна ѝ. — Мислите ли, че дори и да си върнете писмата обратно, това ще ви спаси? Прекалено много хора знаят какво сте извършили. Прекалено много…
— Глупачка — изкрещя Брайърс. Имаше такава сила, такава жестокост в гласа ѝ, че Джейд изведнъж се почувства така все едно се е изправила пред самия дявол. Успя да потисне желанието си да се прекръсти.
— Ще получа тези писма, Джейд. Те са моето доказателство пред света за всичките ми славни подвизи, които съм извършила. Никой няма да ме пренебрегва сега. Никой! В бъдеще, светът ще разбере какво е успял да постигне моят Трибунал. Можехме да управляваме Англия, ако бях решила да продължа с дейността си. О, да, ще си получа писмата обратно. Те ще бъдат пазени на сигурно място докато настъпи подходящото време, за да разкрия моя гений.
Жената беше луда. Джейд можеше да почувства как настръхва кожата на ръцете ѝ. Отчаяно се опитваше да измисли начин да се разбере с нея преди да стигне до заключението, че с полудялата Брайърс нямаше как да се разговаря разумно.
— Ако ви върна писмата, ще оставите ли Кейн на мира?
Дамата се изкикоти гръмогласно.
— Ако? Никаква представа ли нямаш коя съм аз? Не можеш да ми отказваш нищо, Джейд.
— О, знам коя сте — отвърна младата жена. — Вие сте тази, която уби баща ми. Тази, която предаде страната си. Вие сте гнусното създание, което е родено от дявола. Вие сте ненормалната…
Прекрати тирадата си, когато Брайърс отново я удари. Джейд направи крачка назад, след това изправи рамене.
— Оставете Кейн на мира и аз ще ви дам писмата.
В отговор на това обещание, Брайърс се обърна към някакъв мъж от кохортата си.
— Заключи нашата гостенка в задната стая — нареди тя, след което се обърна към младата жена. — Ти ще си стръвта, скъпа моя, за да дойде Кейн тук. Той трябва да умре — добави тя с напевен глас. — Но само след като ми даде писмата, разбира се. След това ще убия също и теб, малка Джейд. Баща ти беше истинският предател, защото ми обърна гръб. На мен! О, как бих искала да съм там, когато синът му е умрял. Ти ще трябва да ме компенсираш за това, скъпо, скъпо дете, като умреш бавно от ръката ми… Махнете я от тук! — завърши тя почти крещейки.
Джейн имаше чувството, че ще се разплаче от облекчение. Въпреки всичко, не бяха хванали Кейн. Той щеше да дойде за нея, знаеше го, а тук все още беше опасно… но в момента беше в безопасност.
Дори се усмихна, когато я поведоха към временния ѝ затвор. Вярваха, че я бяха заловили. Не трябваше да връзват ръцете ѝ, помисли си тя. Джейд започна да хленчи, за да си помислят похитителите ѝ, че я е страх. Веднага щом отвориха вратата на помещението, се втурна вътре, след което се строполи на пода в центъра на стаята и започна да плаче.
Вратата се затвори с трясък зад нея. Продължи да хленчи, докато звукът от стъпките отшумя. След това се огледа наоколо. Лунната светлина се процеждаше през покритите със сивкава мръсотия прозорци. Отворът се намираше на около петнадесет фута височина. В стаята имаше само едно старо, надраскано писалище с три крака и похитителите ѝ със сигурност знаеха, че нямаше да успее да достигне прозореца, дори и да се качеше върху него.
Да, мислеха си, че добре са я затворили. Джейд доволно въздъхна.
Издърпа от косата си специалната фиба, която използваше в подобни ситуации и се зае с ключалката.
Защото отчаяно бързаше да стигне до Кейн преди Брайърс и хората ѝ да успеят да го направят, не беше толкова бърза, колкото би била при по-спокойни обстоятелства. Отне ѝ малко над десет минути, за да си отключи.
Във вътрешността на склада беше тъмно като в рог. Беше сигурна, че Брайърс беше взела със себе си всичките си хора, но въпреки това излезе колкото се може по-безшумно. Беше напълно дезориентирана, когато стигна до улицата. Тича в едната посока в продължение на две пресечки, преди да се ориентира и да разбере, че беше тръгнала в грешната посока.
Вече беше изпаднала в пълен ужас. Знаеше, че ще ѝ отнеме поне още петнадесет минути да стигне до къщата. Докато тичаше, даде няколко трескави обещания на Създателя. Даде му дума, че никога вече няма да лъже и краде отново, само ако запазеше Кейн в безопасност.
— Знам, че си ми дал тези специални умения, Господи, и знаеш, че след като веднъж обещая нещо, никога не го нарушавам. Няма да тръгна по стъпките на баща си също. Само ми позволи да живея достатъчно дълго, за да ти го докажа. Моля те, Господи! Кейн се нуждае от мен.