Той не ѝ се извини, а вместо това ѝ се усмихна. Едва тогава тя забеляза очарователната трапчинка, която се появи на лявата му буза. Сърцето ѝ отново запрепуска лудо.
— Застанали сме на мост насред един от най-долнопробните квартали на Лондон, докато ни преследва банда главорези, и всичко, което ви интересува, е, че трябва да ви се извиня? Вие, мила моя, наистина сте луда!
— Аз винаги се извинявам, когато съм направила нещо нередно — отбеляза тя.
Личеше си, че Кейн започва да губи търпение. Тя не можа да сдържи усмивката си. Мили боже, този негодник наистина беше красив. Лунната светлина омекотяваше острите му черти и скриваше намръщеното му лице.
В действителност, искаше ѝ се отново да ѝ се усмихне.
— Джейд? Можете ли да плувате?
Не можеше да откъсне поглед от устата му, мислейки си, че има най-красивите бели зъби, които някога бе виждала.
Той я разтърси:
— Можете ли да плувате? — попита отново. Гласът му вече звучеше много по-настойчиво.
— Да — отговори тя, прозявайки се по начин неподобаващ на една дама. — Мога да плувам. Защо питате?
Вместо да ѝ отговори, той я преметна през дясното си рамо и се покатери върху парапета. Дългата ѝ коса леко докосна ботушите му. Когато я прехвърли през рамото си, изкара всичкия въздух от дробовете ѝ, но успя бързо да се съвземе.
— Какво, по дяволите, правите? — извика Джейд, хващайки се здраво за палтото му. — Веднага ме пуснете на земята!
— Те са блокирали всички изходи, Джейд. Поемете си дълбоко въздух, мила. Аз ще бъда точно зад вас.
Имаше време колкото да изкрещи отказа си, след което нададе яростен вик. Звукът проехтя над мастиленочерната бездна, когато я хвърли през парапета.
Съвсем неочаквано младата жена полетя като хвърлено от атлет гюлле, заедно с пронизващия, студен вятър. Джейд продължи да пищи докато гърбът ѝ не се удари във водата. Едва когато ледената вода покри главата ѝ, тя се сети да затвори устата си. Изплува на повърхността, като плюеше и кашляше, но веднага я затвори, когато подуши невъобразимата смрад около себе си.
Джейд се закле, че няма да допусне да се удави в тази мръсотия. Щеше да остане жива, само за да открие новия си покровител и да удави първо него.
Внезапно усети, че нещо докосва крака ѝ. Изпита панически ужас. През обърканото ѝ съзнание премина мисълта, че акулите са дошли за нея чак тук.
Внезапно Кейн изплува до нея. Обви ръка около кръста ѝ, след което остави бързото течение да ги отнесе далеч от моста и от преследвачите им.
През цялото време се опитваше да се покатери върху рамената му.
— Не мърдайте — заповяда ѝ той.
Джейд обви ръце около врата му.
— Кейн… акулите — прошепна тихо тя. — Акулите ще ни изядат.
Ужасът в гласа ѝ и начинът, по който се беше вкопчила в него, му подсказваха, че всеки момент ще изпадне в паника.
— Няма никакви акули — успокои я той. — Нищо не би могло да оцелее тук за дълго.
— Убеден ли сте?
— Напълно. Дръжте се само още малко, мила моя. Съвсем скоро ще се измъкнем от тази мръсотия.
Успокояващият му тон я накара да се отпусне. Все още се опитваше да го удуши, но вече не го стискаше чак толкова силно. Сега щеше да бъде само полуудушен.
Носеха се надолу по лъкатушещата река поне още около миля, преди Кейн най-накрая я измъкна от водата и я издърпа върху затревения склон. Джейд бе прекалено премръзнала, а и се чувстваше прекалено отвратително, за да има желание да го критикува за поведението му. Не можеше дори да започне да хленчи подобаващо, тъй като зъбите ѝ тракаха неудържимо.
— Мириша като умряла риба — изпелтечи тя жално.
— Така е — съгласи се Кейн. Гласът му звучеше доста развеселено.
— Също и вие, вие… измамник такъв!
— Измамник? — повтори той, докато сваляше палтото си, за да го хвърли на земята зад себе си. — Какво искате да кажете с това?
Джейд се опитваше да изцеди водата от подгъва на роклята си. Косата ѝ бе закрила почти цялото ѝ лице. Спря за миг, за да отметне кичурите от очите си.
— Не е необходимо да се правите, че не разбирате — измърмори тя.
Отказа се от заниманието си и примирено прие факта, че в момента роклята ѝ тежеше повече от нея. Обви ръце около себе се в опит да върне поне малко топлинка в измръзналите си кости. Гласът ѝ също потреперваше, когато добави:
— Да се преструвате, че сте пиратът Пейгън. Той никога не би хвърлил една дама в Темза.
— Джейд, направих това, което смятах за най-правилно предвид обстоятелствата — каза в своя защита той.
— Изгубих пелерината си — изрече тя с шумна въздишка.
— Ще ви купя нова.