— Но сребърните ми монети бяха в джоба ѝ — каза тя. — Е?
— Какво „Е?“
— Върнете се и я намерете.
— Моля?
— Върнете се и я намерете — нареди му тя. — Аз ще ви чакам тук.
— Вие се шегувате.
— Изобщо не се шегувам — възрази тя. — Не сме се отдалечили на повече от миля, Кейн. Не вярвам да ви отнеме много време.
— Не!
— Моля?
— Не вярвам, че ще я открия — отговори той. — Сигурно вече е на дъното на реката.
Тя изтри очи с опакото на ръката си:
— Вече съм по-бедна и от църковна мишка и за това сте виновен само вие!
— Не започвайте пак! — заповяда той. Знаеше, че всеки момент ще избухне отново в сълзи. — Сега не е време за истерии и оплаквания, въпреки че, както изглежда, това са единствените неща, които можете — продължи той. Тя сърдито ахна, а той се усмихна. Явно буйният ѝ темперамент се възвръщаше. — Все още ли имате обувки на краката си или ще трябва да ви нося?
— Откъде да знам? — попита тя. — Изобщо не си чувствам краката.
— Погледнете, по дяволите!
— Да, по дяволите — измърмори тя, след като бе изпълнила заповедта му. — Тук са. Е? — добави тя. — Ще се извините ли, или не?
— Не! — рязко отговори той. — Няма да се извиня. И, Джейд, говорете по-тихо. Да не би да искате всички главорези в Лондон отново да ни погнат?
— Не — прошепна тя, приближавайки се по-близо до него. — Кейн, какво щяхте да направите, ако не знаех да плувам?
— Същото — отговори той. — Но щяхме да скочим заедно.
— Аз не скочих — опита се да спори тя. — О, няма значение! Кейн, студено ми е. Какво ще правим сега?
Той я улови за ръка и се заизкачва по брега.
— Ще отидем до градската къща на мой приятел. По-наблизо е от моята.
— Кейн, забравихте си палтото.
Преди да успее да ѝ каже да не го взема, тя се втурна обратно, грабна го, опита се да изцеди водата колкото ѝ позволяваха вкочанените пръсти, след което се върна обратно при него. Отметна отново косата от очите си, точно когато той обгърна с ръка раменете ѝ.
— Изглеждам ужасно, нали?
— И миришете още по-лошо — увери я той доста развеселен. Стисна я нежно и добави: — По-скоро на развалено месо, отколкото на умряла риба.
Започна да ѝ се повдига, но Кейн веднага запуши устата ѝ с ръка.
— Ако сега върнете и вечерята си, много ще се ядосам. И без това вече си имам достатъчно грижи. Да не сте посмяла да усложнявате още повече ситуацията, като започнете да повръщате.
Успя да се освободи от хватката му, като го ухапа по ръката, но в същото време си спечели и една солидна ругатня.
— Не съм вечеряла — уведоми го тя. — Исках да умра на празен стомах.
— Все още не е късно — измърмори той. — Сега млъкнете и ме оставете да помисля. И защо, за бога, сте искали да умрете на празен стомах? — Не успя да се въздържи да попита.
— На някои хора им прилошава, когато са изплашени. Помислих си, че мога да… разбирате ли, точно преди вие да… О, няма значение! Просто не исках да се явя пред Създателя с изцапана рокля.
— Знаех си, че не трябва да питам. Когато стигнем у Лайън, ще можете да вземете една гореща вана. Ще се почувствате много по-добре.
— Лайън да не е приятелят ви, за когото Монк спомена, че все се меси в чуждите работи?
— Лайън не е такъв.
— Монк каза, че той веднага ще разбере какво се е случило през тази ужасна нощ — отвърна Джейд. — Точно това бяха думите му. А на мен това ми звучи точно като намеса в чуждите работи.
— Лайън ще ви хареса.
— Съмнявам се, след като ви е приятел. Все пак ще се опитам да го харесам.
Изминаха няколко пресечки в мълчание. Кейн бе безкрайно бдителен, а Джейд не бе и наполовина толкова разтревожена, колкото се преструваше.
— Кейн, какво ще правим след като се изкъпем?
— Ще се настаним удобно и ще ми разкажете какво точно ви се е случило.
— Вече ви казах всичко, но вие не ми повярвахте, нали така?
— Не — призна той. — Не ви повярвах.
— Освен това, вие вече си имате едно на ум по отношение на мен, Кейн. Ще има ли някакъв смисъл да си правя труда да ви разказвам каквото и да било, след като няма да повярвате и на една моя дума?
— Нямам нищо против вас — отвърна той, със зле прикрито раздразнение.
В начина, по който Джейд изсумтя, нямаше нищо елегантно. Кейн се закле да не ѝ позволява да го въвлича в други спорове. Отново я поведе през лабиринт от малки, странични улички. Когато стигнаха пред стъпалата на внушителната, изградена от червени тухли, къща, тя бе толкова изтощена, че в очите ѝ напираха истински сълзи.
В отговор на настоятелното тропане на Кейн, на вратата се появи великан, чието чело бе прорязано от злокобен белег. Очевидно го бяха събудили и той безспорно беше изключително недоволен от това. Само един поглед към мрачното му, навъсено лице накара Джейд да се примъкне още по-близо до Кейн.